Трудно е да си представим, че е възможно да се създаде още една завладяваща творба със заглавие "Крадецът на праскови" - след самата повест и след емблематичния филм на Въло Радев, по сценарий на самия Емилиян Станев, с Невена Коканова и Раде Маркович в главните роли. Точно такава творба е операта, композирана от Благовеста Константинова - пианист, композитор и професор по камерно пеене в Националната музикална академия "Панчо Владигеров", представена на камерната сцена на Националната опера и балет.
Нейният директор акад. Пламен Карталов е известен освен с постиженията си като режисьор на огромен брой опери, печелили овации по цял свят, и с това, че е откривател на млади таланти. Като преподавател по режисура и актьорско майсторство в Националната музикална академия академикът беше поверил режисурата на операта на своя студент-дипломант Теодор Георгиев.
Музиката на проф. Благовеста Константинова още в началото грабва с драматизъм, емоционалност и неочаквана за съвременните творби мелодичност. Много точно пресъздава сюжета на повестта като настроения и емоции. С изключително майсторство композиторът извежда като водещи точните инструменти, които по най-добър начин съответстват на чувствата на главните герои и на сюжетните акценти. През цялата опера като лайтмотиви преминават темата на любовта и темата на войната. Въздействащи са включванията на мъжкия хор като сборен образ на военнопленниците.
Изисква се смелост да се напише либрето по творбата на Емилиян Станев, и то след като тя вече е интерпретирана в сценарий за екранизацията й лично от него. Със задачата се е нагърбила проф. Цонка Великова, преподавател във Вокалния факултет на Национална музикална академия, доктор на изкуствознанието. Автор на част от текстовете е самият композитор проф. Константинова. А текстът на последната ария на Лиза, която, умирайки, пее: "Искам да заспя щастлива в твоите ръце, като златен сноп от нива - в твоите ръце", е на Кинка Константинова - наричана поетеса на любовта, автор на 38 стихосбирки и книги с проза и майка на проф. Константинова.
Младите солисти на Националната опера Силвия Тенева - сопран, Хрисимир Дамянов - тенор и Александър Георгиев - баритон, не само пяха блестящо, но и пресъздадоха образите на Лиза, сръбския военнопленник Иво Обретенович и на полковника - съпруг на Лиза и комендант на Велико Търново след Първата световна война, с високо актьорско майсторство.
Режисьорът Теодор Георгиев използва изключително въздействащи техники, за да пресъздаде различните картини - мултимедия, движещи се сенки на героите зад осветен с бели прожектори екран. Под палката на диригента Стефан Недялков оркестърът изрисува прекрасни музикални картини и извая самостоятелни музикални образи в частите без арии и речитативи.
И публиката се увери, че има защо акад. Карталов да направи своя анонс преди началото на представлението, че операта "Крадецът на праскови" ще влезе в афиша на Националната опера и балет. Това ще се случи през сезон 2023/24, когато ще е и официалната й премиера.
