Quantcast
Никола Хаджитанев - (не)чистокръвният принц, който стъпва по облаци | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

НАЙ

Никола Хаджитанев - (не)чистокръвният принц, който стъпва по облаци

Балетът не е само движение, а емоция и душа, казва именитият премиер-солист
1 014
 Светослав Николов
Балетистът в нестандартна ретро фотосесия.

Често наричат Никола Хаджитанев "принца на българския балет". Като премиер-солист той е изиграл всички принцовски партии в балетната класика и продължава да танцува в тях, но не крие, че любими са му по-темпераментните роли – Базил в "Дон Кихот", Солор в "Баядерка", Джон в "Зорба гъркът". Така че съвсем не е само принц на сцената – случва му се да е войник или... бръснар.

По терминологията на Хари Потър може да го кръстим Нечистокръвния принц. Но, пак по тази терминология, повече би му отивало Момчето магьосник...

"Винаги съм твърдял, че най-доброто качество за един танцьор е да бъде универсален. Класиката е огромно стъпало. Усъвършенстваш ли класическия балет, оттам нататък всяка техника е по-лесна. Оттам започват и експериментите", казва Никола, който е танцувал и в модерни хореографии на Джордж Баланчин, Уилям Форсайт и др.

Той отдавна си е извоювал славата на универсален боец, ала предпочита спектакли, които не са строго класически, защото класиката изисква огромна концентрация, невинаги позволяваща емоционално развихряне. Но и при нея постигането на прословутото дуенде не е изключено.

"Не става всеки път, но когато стане... то е като в ония мигове, които все едно ти се случват веднъж в живота. Душевно и физически си уморен, а от друга страна, сякаш стъпваш по облаците и се чувстваш възвисен. Странно, красиво усещане...", вълнува се премиер-солистът на Софийската опера и балет.

За да изпита това усещане, споделеността е от определящо значение. Хаджитанев е разкошен партньор за много от нашите балетни прими. В две от представленията на "Лебедово езеро" от фестивала "Музи на водата" в началото на август в Панчарево той бе до Венера Христова, след това в три спектакъла на "Хиляда и една нощ" от "Опера на върховете" под Белоградчишките скали пак до нея и до Боряна Петрова. Ще видим коя ще партнира като Гергана на неговия Никола в премиерата на балета "Изворът на Белоногата" от Александър Райчев наесен.

Името на Хаджитанев обаче

 

най-често се римува с това на Марта Петкова,

 

с която са емблематичен дует. "Нашата спойка с Марта е специална. Познаваме се от деца. Изтанцували сме много хубави спектакли заедно, гастролирали сме на много места по света, не спираме и до ден днешен. Освен дългогодишния опит в професията ни свързва и близко приятелство в живота. Марта е изключително любим мой човек. Може би това допринася за тази цялостност, която излъчваме на сцената. Наистина се разбираме с един поглед", доверява балетистът.

Последно двамата танцуваха в "Ана Каренина" по хореография на световноизвестния хърватин Лео Муич за откриването на "Опера Оупън" на Античния театър в Пловдив. Неделими един от друг бяха и в списъка за наградите "Импулс" на професионалната танцова общност в края на юни, когато Марта бе отличена като най-добра класическа балерина, а Никола – като най-добър класически балетист. За всеки от тях тази статуетка е поредната след множество предишни.

Той, освен чисто танцувалните, има в сбирката си от "Сребърна лира" до "Златно перо" за принос към изкуствата и културата. В момента обаче ремонтира апартамента си и дипломите, грамотите и пластиките са прибрани в папки и кашони. Като приключи, ще ги експонира, но не прекалено натрапчиво.

"Няма да е на много видно място, не обичам така. Може би ще им отделя кътче в спалнята. Не съм от хората, които ще ги окачат по стената всичките. Хубаво е човек да взима награди, но не те са най-важното", уверява премиер-солистът.

А кое? "Публиката и емоцията на публиката", не се уморява да повтаря той: аплодисментите след спектакъл; зрителите, станали на крака; сълзите в очите и надеждата, че ги е докоснал. Един ден пред Народния театър го срещат група гръцки туристи, които по случайност предната вечер са го гледали в "Зорба". Разпознават го и спонтанно започват да му ръкопляскат. Ето за такива мигове живее артистът.

Никола неведнъж е споделял, че първото влизане в балетната зала, за ръка с майка му, го е поуплашило, като видял, че е пълно с момичета. Преодолял сепването и останал, понеже в ъгъла забелязал свой приятел от квартала, също доведен от родителите си.

При малките момчета  запознанството с балетното поприще навярно в началото винаги носи елемент на принуда. Младият Хаджитанев се справя с това усещане някъде към IX клас благодарение на учителя си Петър Колдамов, макар че той влизал с дървена тояжка в час и не се колебаел да я използва, за да сложи край на лигавенето в залата. По онова време тийнейджърът осъзнава смисъла на дисциплината, започва да се готви за конкурси, да остава повече край станката, повече да се разтяга, изобщо от всичко по повече.

Следващата фаза на осъзнаване идва, когато веднага след завършване на Хореографското училище го вземат в Софийската опера: годините са тежки, много млади тела са изтекли в чужбина и вече танцуват по света, а у нас има опасност да се получи дупка в поколенията. Така дебютантът поема сериозните роли още на втория месец в трупата: "Доказах се, влизах от спектакъл в спектакъл,

 

партнирах на всички тогавашни прими –

 

Диляна Никифорова, Веса Тонова, Дарина Бедева... 18-годишен, току-що излязъл от училището, да партнирам на такива звезди беше огромна отговорност".

Откакто прекрачва прага на Операта до ден днешен негов репетитор е Ясен Вълчанов. "Той ми показа какво е да си артист. Доказа ми, че балетът не е само движение, а емоция и душа. Той е отговорен за това да стана добър. Както и всеки един спектакъл, абсолютно всяко излизане на сцената са ми дали по нещо и са ме направили това, което съм", признателен е Никола Хаджитанев.

При благодарностите не забравя да спомене и родителите си. Майка му е работила в киното, баща му е известен художник – двамата не пропускат негов спектакъл на софийска сцена и не че им е дете, но са убедени, че е световна звезда. Самият Никола вече е баща на ученик в Музикалното – бъдещ тромпетист, и си дава сметка те през какво са минали...

С Марта Петкова, която пък е майка на тийнейджърка, продължават да са си скъпи. Мнозина ги смятат за двойка и в живота и се изненадват, когато разберат, че не са. Как при тази физическа и емоционална близост на балетния подиум са се опазили от любовта? Истината е, че не са –

 

имали са красива и страстна връзка

 

в ученическите години, но дъщерята на Петко Петков от "Трамвай №5" влиза прекалено рано в театъра, докато на Никола му остават още три лета, докато завърши. Така някак естествено пътищата им се разминават във времето и страстта се трансформира в нещо друго, може би по-ценно.

"Споделяли сме изключително много преживявания. Давам си сметка, че с нея сме попадали в такива ситуации, в каквито някои хора за 40 години заедно не попадат", описва Хаджитанев общата им история, която понякога е инфарктна. Той си спомня например как в Русия изпуснали влака за Саратов, където трябвало да танцуват, и понеже нямало полети, взели друг влак, който почти 24 часа ги търкалял из Поволжието.

Българският премиер-солист е гастролирал и там, където се водят бойни действия. "Имах спектакли в Донецк и Луганск точно когато беше кризата с анексирането на Крим. Две седмици по-рано в театъра в Донецк беше паднала бомба. Улиците пусти, хора с автомати, вечерен час – доста странна обстановка, но в цялото това особено време театърът беше препълнен и зрителите щастливи ни аплодираха", връща лентата той.

И добавя: "Надявам се да не съм прав, но за руската култура последствията от тази война ще тежат с години. Има толкова добри артисти там и аз знам, че сега те страдат ужасно. Нашият живот в балета е кратък и едни две години във война могат да сложат край на кариерата ти".

Никола Хаджитанев напоследък все по-често се замисля за времето, което приижда. "На младини тялото не те боли, скачаш страхотно, обаче нямаш тази душевна категоричност, която се трупа с годините. После идва период, в който си събрал всичко това, но пък вече не си на 20. Кратък е моментът, в който си напълно осъзнат като артист и способен да направиш всичко в пълния му блясък", напомня балетистът.

Той все още е в лекокрилите години – трийсет и... малко. Рано е за носталгия.

Още

Римската опера чества Райна Кабаиванска

01.12.2022

310
Операта "Чичовци", поставена с 50 г. закъснение, стигна и до БНТ

31.10.2022

369
Марта Петкова оглави балета на Софийската опера

19.10.2022

769