Самостоятелна изложба „Случайна шарения“ на световноизвестния български художник Недко Солаков се открива на 11 октомври от 18.00 ч. в столичната Sarieva/Gallery на ул. „Братя Миладинови“ в близост до Женския пазар.
След „Сантиментална изложба“ (заедно с Димитър Солаков и Митьо Солаков) през 2013-а, „Природа“ през 2016-а и „(почти) Картини“ през 2019-а, това е четвъртата експозиция, която Солаков прави в сътрудничество с пловдивската галерия и първата в пространството ѝ в София. Художникът е участвал в редица други инициативи и изложби на „Сариева“ и е представляван от нея от 2014 г. Макар галеристите добре да познават подхода, работата и контекста около Солаков, става ясно, че той винаги има с какво да ги изненада.
Недко Солаков е прочут в света на съвременното изкуство със своите истории, които разказва чрез рисунки, живопис, текстове, обекти, скулптури, инсталации. Същностна част от работата му е неговото чувство за хумор. За творчеството и постиженията му, които са станали еталон за международен успех, обаче винаги се говори сериозно. Невидими може да останат спонтанната лекота и размах, с които художникът създава произведенията си и насочва творческия процес. И като че ли обект на настоящата изложба е именно разкриването на този „невидим“ Недко Солаков. Но как правиш невидимото видимо? Оказва се – като първо си затвориш очите, издават организаторите.
Когато Катрин и Веселина Сариеви отиват в ателието на Недко Солаков, те нямат никаква представа, че ще избират произведения за предстоящата изложба, без да ги видят. Авторът е подготвил жълти стикери с номера от 1 до 13, като приканва галеристките си да обозначават с тях творбите за изложбата, но без да ги вадят от местата им по стелажите. Дамите приемат тази игра. Бързо, в синхрон, и напълно интуитивно те избират всички произведения, ориентирайки се единствено по гърбовете, рамките, размера и опитвайки да отгатнат техниката.
Напълно случайно Сариеви успяват да включат в изложбата живописни платна, рисунки и обекти от най-ранни творби на Недко Солаков от 80-те до днес. Последователността в избора на произведенията е определяща и за начина, по който те ще бъдат подредени в галерията: от ляво на дясно ще следват изцяло реда, в който са избрани от 1 до 13. Представени по този начин, работите дават знание за творчеството на художника, но не разказвателно, линеарно, исторично и цялостно, а фрагментарно и в откъси – като различни „пролуки“, през които можем да надникнем в него.
Този игрови жест, който артистът прави за първи път, разпада конвенциите за подбора. Отпускането на контрола става валидно и за двете страни – и за него, и за галерията.
И тук няма как да не се запитаме – представителна ли е такава „случайна“ изложба за изкуството на художника? Дали такъв подход би проработил с всеки визуален артист? Кое е художественият факт – процесът или самата изложба? Как работят заедно тези напълно случайно подбрани произведения?
Експозицията също така отпраща шеговито и към предразсъдъците и недоверието към съвременното изкуство, които го виждат или като несериозно, или като твърде елитарно, имащо непрестанна нужда да се обяснява, да формира концепции.
Разбира се, именно доверието между художника и галериста, познаването в дълбочина на работата на артиста дава свободата да се избира „със затворени очи“, отбелязват от Sarieva/Gallery.
„Случайна шарения“ е шега, игра, но и свобода. Това е изложба, в която има и волност, и радост, и хумор, и откривателство. Тя може да бъде видяна до 24 ноември.
От началото на 90-те години на ХХ век Недко Солаков (1957) участва в изложби в Европа и САЩ. Негови работи са показвани в редица издания на Биеналето във Венеция, биеналетата на изкуствата в Истанбул, Сао Паулу, Гуангджу, Лион, Цетине, ОАЕ, Тирана, Севиля, Москва и много други престижни арт форуми. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado, Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Софийска градска художествена галерия; Galleria Borghese, Рим; Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел и т.н. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA – Ню Йорк, Tate Modern – Лондон, и Centre Pompidou – Париж.
