Режисьор: Георги Михалков
Участват: Яна Маринова и Свежен Младенов
Доколко способен е човек да отстоява себе си, противодействайки на опитите на другите да го „полират“, проверява зрителят, посетил спектакъла „Любовни писма“. Режисьор на романтичната драма, базираща се на едноименната пиеса на Албърт Р. Гърни, е Георги Михалков. Представлението е част от афиша на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, а софийската му премиера се състоя наскоро в Сити Марк Арт Център.
Подчертано условно, сценографското оформление, направено от Петър Митев, не се ангажира да насочи вниманието на публиката към определено време и пространство. И няма как иначе, когато пред очите ни се разиграва цял един живот – от невръстни години до зряла възраст. Преплетени в сложен възел са съдбите на Алекса и Томас, които като бесен екшън се разиграват пред очите ни. Изпълненията и на двамата актьори – Яна Маринова и Свежен Младенов – са достойни за театрални номинации. Историята – както тази на отделния герой, така и съвместната им история – достига до зрителя под форма на писма, които персонажите непрекъснато си разменят и чрез които търсят начин да се себеосъществят (особено Томас). Костюмите, с които ги виждаме в първата сцена, подсказват в известна степен накъде ще поеме всеки от двамата. Инфантилната рокличка, с която остава облечена Алекса дори след като вече не е малко момиченце, насочва към онези слабости в характера й, възпрепятстващи превръщането й в истински зряла жена. Томас – напротив. Още с появата си в началото ни респектира със строгия си костюм, който сякаш предопределя по-нататъшната му съдба на сенатор. „По-добре да си тъп, отколкото да си квадратен, тоест „правилен“, мъмри Алекса малкия си приятел, като че „провиждайки“ превръщането му по-късно в добродетелен слуга на народа. Актьорите са овладели до най-тънкия детайл психологията на героите си във всеки етап от тяхното емоционално, а и социално развитие. Безупречни са в пресъздаването на особено деликатния преход от детството към юношеството, коварен най-вече заради опасността от преиграване. Проследявайки кореспонденцията на героите, в реално време наблюдаваме как се оформят възгледите им за живота; как всеки от двамата реагира на ударите, които той им нанася; но най-вече колко последователни са Алекса и Томас в това винаги да се разминават в любовта си.
Освен с майсторска направа, с каквато се отличават не малка част от спектаклите през последните години, оценяваме постановката на Георги Михалков като една от най-силните от началото на сезона и заради още нещо. Успява истински да ни развълнува.
*Реплика на Томас от спектакъла.
