Съдба, белязана от раните, от които боледува днешното ни общество – отчуждение в семейството, насилие над жената, бежанска криза, замаскиран или по-откровен расизъм, полицейски произвол. И един характер фикция, събрал като във фокус всички тези реални проблеми, без при това да е тезисен или клиширан. Такава е Виктория – героинята от едноименната монодрама на писателя и режисьор Йордан Славейков в соловия спектакъл на Деница Даринова, с неотдавнашна премиера в столичното I Am Studio. Даринова, випуск 2012-а на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ, освен че е органична актриса, има голямо предимство в случая и поради факта, че лицето й все още не е чак толкова разпознаваемо от сериали и други тв появи. Тя нахлува в миниатюрното арт пространство през входа за публиката буквално като участничка в риалити шоу, непринудено комуникира със зрителите (които са провокирани да влязат в диалог с нея) и буди любопитството им с онова, което има да им разкаже. И чиято предистория би трябвало да им е позната от сензационни заглавия в медиите…
Виктория – неуспяла куклена актриса от провинциален град, развива необикновената си изповед с нарастващо напрежение: от чувството за загуба и вина към мъртвата близначка през незачитането на баща й, за когото нейната професия е почти „срамна“, през емоциите на първата любов, смазана в хватката на мачистка доминация, нежеланието й да има деца и после – съдбовната среща и истински голямото чувство… Но като червена нишка, обагрена с кръвта на сърцето, в моноспектакъла непрекъснато присъства копнежът на героинята да спечели обичта на майка си – или поне да разбере защо й е отказвана. Сложните отношения между двете жени, които априори би трябвало да са си най-близки, хвърлят своята орехова сянка върху целия живот на Виктория. До последната й „победа“. И ни карат да се замислим колко ли съдби е скършила криворазбраната родителска обич, колко драми и трагедии могат да произтекат от това „Аз знам кое е най-доброто за тебе“, „Уважавай мъжа си“ или „Какво ще кажат хората“…
„Виктория“ в началото се ражда като дигитален проект на Йордан Славейков по време на ковид ограниченията. Осем професионални актриси от осем различни държави – Северна Македония, Беларус, Грузия, Русия, Латвия, Украйна, Швейцария, Великобритания заснемат с видеокамери монолози от пиесата, предварително преведена на съответните езици. След това отделните монолози биват подредени хронологично, монтирани и субтитрирани в едно общо видео и публикувани в Youtube, Фейсбук и Инстаграм. Проектът се осъществява с финансиране от извънредната сесия на програма "Творчески инициативи" към Национален фонд “Култура”. През 2021 г. бе първата задгранична премиера на „Виктория“ на живо – в театър "Антон Панов“, Струмица, с актрисата Мирна Трпкова в ролята.
Следващото представление в столичното I Am Studio е на 21 януари.
