„Прах при прахта“ е особен спектакъл, тревожещ и красив в своята странност. Инерцията на мисълта едва ли би провидяла на прима виста пиеса на Харолд Пинтър като танцов театър, но точно това е направила в своята талантлива и неочаквана интерпретация младата режисьорка Савина Бързева, която е и актриса като безименната Жена в представлението заедно с режисьора и драматург Димитър Касабов – възпитаник и на единствения актьорски клас на Велко Кънев в НБУ, в ролята на Мъжа. Невидимата и неназовима заплаха в драматургичните творби на Пинтър, страхът, недоизказаността, многозначителните паузи, накъсващи репликите, тук са добили изящната завършеност на пластични миниатюри, които се редуват с фрагментите от диалога. Танцовите етюди се разиграват с виртуозно премерена точност на малкото пространство пред малката сцена на сантиметри от очите на зрителите. Хореографията е на Семир Алкади, телесната пластика – на проф. Велимир Велев, с авторската музика на neverdance.
…Докато зрителите заемат местата си в залата на I Am Studio, а и доста след това, героинята на Савина Бързева рисува женски лица върху голям бял лист, окачен на стената в преддверието на интериора. Особено дълго се спира на женските очи. Сценографията на Анна Янакиева е битово-реалистична – вътрешността на дом с неговата библиотека, дневна, спалня, но това се оказват подвеждащи детайли: нищо в този спектакъл няма да е битово, реалистично и лесно за дешифриране. Ситуацията и отношенията на персонажите са стилизирани до универсални знаци за взривоопасна връзка между мъж и жена, дефинирана с игри на привличане и отблъскване и минирана с неудържима агресия.
Мъжът разпитва Жената за нейна предишна еротична авантюра с мистериозен любовник – нещо като терапевтичен сеанс, или може би нездраво любопитство на ревнив партньор?... Нейните истории се изреждат все по-енигматични и необясними – спомени или плод на болно въображение. Ще има насилие, ще има нож, ще има много кръв като истинска и мъртво тяло, покрито с найлон…
Енигматичната пиеса на нобелиста Пинтър „Прах при прахта“ е създадена през 1996 г. по биографичната книга на Алберт Шпеер – известен като „първия архитект на Третия райх“ и министър на военната промишленост. Казват, че това всъщност е „маскирана“ пиеса за Холокоста, за ужасите в концентрационните лагери, без те да са назовани директно, но тя би могла да бъде за още много неща – и за насилието над жените в наши дни, и за токсичните, контролиращи любовни връзки, и за единоборството на ерос и танатос, оспорващи си най-мрачните местенца на душата. Версията на Савина Бързева в партньорство с Димитър Касабов е разтърсваща и пречистваща.
Преводът на пиесата от английски е на Галина Томова-Станкева. Спектакълът е продукция на театър „Оз“, менажиран от Савина Бързева.
Следващите представления на „Прах при прахта“ в I Am Studio на ул. „Раковски“ 149 са на 7 и 23 февруари.
