На 22 април 1988 г. във фоайето на Дома на актьора в Москва била открита посмъртно скромна изложба с картини на непознатия на широката публика Пьотр Белов. Никой не очаквал, че в следващите две седмици пред входа на тясното фоайе постоянно ще има километрични опашки. В книгите за впечатления по-младите хора признавали, че са шокирани от това, което виждат; пишели стихове, спорили помежду си, разказва сайтът Mos.ru. След закриването на изложбата творбите на Петър Белов тръгнали на дълго пътешествие из цялата страна.
„Нашият живот, нашата история, нашите общи страхове и надежди се появиха в неговите картини. — пише през перестроечната 1988 г. сп. „Огоньок“. — Пьотр Белов разказва за детството си, за семейството си, за войната, за Мейерхолд, за Булгаков, за Сталин и отново за Сталин. Той се опитва да опише едно безпрецедентно историческо време и безпрецедентно национално състояние“.
Роден в Москва през 1929 г., през целия си живот художникът работи като сценограф в централни московски театри. Първия си инфаркт получава през 1985 г., а втория - през януари 1988 г., не успява да преживее. В последните си три години се затваря в тишината на ателието си. Показва работите си само на приятели и на най-близките си колеги. Работи, без да се вписва в никакви кампании и без никакви прагматични цели. Просто прави това, което му подсказвали съвестта и въображението. 3 месеца след смъртта му в Москва е открита първата му изложба.
Успешен в професията си и незасегнат лично от репресии, художникът успява да изрази в творбите си най-съкровената скръб и страх, разбираеми за много негови съвременници. Постига го с пронизителен дисонанс, съзвучен с опита на милиони сънародници. "Сталинският цикъл" отеква толкова силно в сърцата на хората, че те се редят на огромни опашки за изложбата.
ЗЗ години по-късно, когато Русия закри международното историко-просветно дружество "Мемориал", създадено от академик Сахаров, за да пази паметта за жертвите на ГУЛАГ, картините от "Сталинския цикъл" на Белов отново са в Москва, разказва сайтът memoryfund.ru. Изложбата, която сега се нарича "На опашка за истина", този път e в по-подходящото и обширно изложбено пространство на създадения през 2001 г. Музей за историята на ГУЛАГ.
Картини като "Майерхолд", "Беломорканал", "Гарваните долетяха (Априлски пленум)", "Пастернак", "Глухарчета", „Възнесение“ и други, получили широка известност през 90-те, не са показвани никъде през последните 11 години. Но "На опашка за истина" не е само опит на Музея да запознае съвременната аудитория с творчеството на Белов, колкото повод за размисъл и самоанализ — какво се е променило в Русия за 33 години? Накъде е вървяла страната? Освен с картините посетителите в Музея ще се срещнат и с цитати от многобройните книги с впечатления, събрани от изложбите в периода 1988-1990 г, и ще могат да ги сравнят със своите отзиви в нова книга.
Дано в Москва отново има опашки за истина — даже по-дълги, отколкото преди 33 години. До месец май 2022 г. всеки посетител на Музея има възможност да се върне в 1988 г. и да види творбите, които тогава се превърнаха в първото художествено изявление за масовите репресии в СССР. Сега посетителите могат да погледнат картините с очите на хора от бъдещето и да сравнят своите чувства и мисли с тези, които са изпитвали посетителите през пролетта 1988-а, когато имаше размразяване, Студената война приключваше и се зараждаха нови надежди.
