Мощната, екпресивна проза на Йовков е сред най-хубавото в българския литературен канон. Покрай коронавирусната пандемия, която ни свари по бели гащи преди четири години, разказът му "През чумавото" пробуди нов интерес. Любопитен факт е, че проф. Боян Биолчев пише сценария за филма на продуцентска къща "Мирамар" година преди актуалната чума - през 2019-а; реализиран е снимачно след нея. "Чума" на режисьора Иван Владимиров ("Кецове" в съавторство с Валери Йорданов, "Сцени от живота на една актриса") не акцентира върху паралелите с нашето съвремие; това е типичен филм в епоха, който разчита повече на пунктуалната възстановка на декори, костюми и нрави, отколкото на драматургията.
Но зрителят не бива да се заблуждава, че гледа екранизация по литературна класика. Сценарият запазва духа на разказа, също и очертанията на две-три ключови сцени от него: раздаването на жито, пиршеството и хорото; завръщането на чумавия и любимата, която го прегръща. Но го и досъчинява - герои, локации, теми; понеже, според автора, със своите трима персонажи Йовковият оригинал би запълнил не повече от двайсет филмови минути. Боян Биолчев има богат опит в историческия жанр, ала личност с неговата ерудиция не може да не си дава сметка какво е да допишеш Йордан Йовков. Мъчна задача, да не кажем невъзможна.
Броени месеци преди премиерата проф. Биолчев издаде сборник с четири свои филмови сценария през годините - "Кино за четене". Сред тях "Чума" е най-въздействащият със своя сдържан патос, играта Ерос-Танатос (сватба-смърт, толкова типична за творчеството на Йовков), умението да не прекрачи в зоната на патриотарството и етнографския кич.
Екранната версия също е успяла в последното, което е направо чудесно! С вече двуцифрено число филми и сериали зад гърба си, "Мирамар" успяват със скромен (за жанра) бюджет да постигнат вярност в детайлите. Художниците Георги Димитров и Владимир Шишков са "съживили" шопското село Каменица - къщи, църква, кръчма, манастир. Въздействаща е и музиката на Петко Манчев, създадена на фолклорна основа.
Филмът предлага още панорамни кадри на пустини и гори, каскади с коне и камили, пожар и внушителни масовки - желание може би за едно "ийстърн" зрелище, което изглежда добре на картинка, но седи леко смехотворно на фона на драматургичната заявка. Търсеният по-холивудски подход, който да привлече публиката в кината, личи и от плаката на филма, използващ легендарната фраза от "Джурасик парк" Life finds a way, в български превод: Животът винаги намира път.
Част от актьорските избори са неоправдани - например любимеца на продуцентите Велислав Павлов ("Вездесъщият", "Порталът") за ролята на злодей или пък съвсем младият Матей Мичев като сина на чорбаджи Юрдан. Не повярвах особено и на певицата Людмила Сланева-Локо като майката, притисната от избора да подкрепи любовта или живота. Сполучлив е дебютът на свежата Евелина Бибова - едва 16-годишна в началото на снимките, като снахата. Свежен Младенов - опитен актьор от театъра и телевизията, първа главна роля в киното, практически издържа тежестта на целия филм. Във втория план виждаме Добрин Досев, Любомир Бъчваров, Станислав Пеев; част от образите им са преднамерено комични.
Фабулата проследява завръщането на щедрия чорбаджия и сина му от Божи гроб, в началото на 19 век. Докато бързат за сватбата на младия Йоно, ги застига вестта за пламнала чума. Страх, глад и суеверие са залостили хората още преди смъртта и огънят да почукат на портите им. Филмът не се спира върху исторически подробности - борави основно с народопсихология, с теми като любов, вяра, алчност, завист, саможертва. Финалната част, която се развива след приключването на сюжетната рамка, зададена от Йовков, обаче откровено олеква. А може ли български филм да мине без секссцена?! Тази поне не звучи и не изглежда като изнасилване, макар че си е чист инцест. Сръчно монтираният трейлър може да се разглежда и като саботаж на филма - "Чума" не показва почти нищо повече от това, което виждаме в неговите две минути и половина.
Скромните пет хиляди зрители в премиерния уикенд (все пак повече, отколкото на неортодоксалния шедьовър "Клети създания", излязъл по същото време) подсказват, че "Чума" не е разпознат от българската публика въпреки тежкокалибрената литературна основа и злободневната тематика. За това помага, разбира се, и тоталната липса на критическа рефлексия у нас. Както при почти всеки български филм, особено неизлязъл на международната фестивална сцена, популяризацията му се изчерпва с пиар интервюта, които екипът дава по радиото и телевизията. Дали това отсъствие се дължи на чиста некомпетентност, или (по-вероятно) - на срам да очертаем скромните постижения, вече и не питам.
YouTube
