Израелският писател и драматург Ханох Левин (1943-1999), чието иронично перо неведнъж се е задявало с фобиите и обсесиите на неговите сънародници – дързост, печелила му доста проблеми с цензурата и властта – акостира в пълния си блясък в театър „Възраждане“ с пиесата „О(б)твързан“. Българското заглавие е направено така, че да се чете двояко, предвид на факта, че главният герой се мята между желанието да уседне и това да избяга от всякакви интимни ангажименти, а оригиналното име на комедията е просто Singles – в смисъл на неженени и неомъжени.
В това произведение Ханох Левин виртуозно демаскира универсалните схеми на „женското“ и „мъжкото“ мислене, най-жилавите клишета при ловуването в полето на противоположния пол, играта на отблъскване-привличане и изобщо брадатите хитрости и дребните подлости, които работят (или си мислим, че работят) за сексуалното опитомяване на партньора.
Режисьор на този атрактивен спектакъл е Весела Василева, която по известни само на нея съображения тук се представя като Тери Фишер. Като автор на остроумното зрелище на сцената, естетски издържано във всеки детайл и нито за момент не изневеряващо на добрия вкус въпреки пиперливия на места език и пикантните ситуации, създадени от Левин, тя няма от какво да се свени, напротив… Актьорският ансамбъл също е перфектен: в избора на Весела/Тери са влезли част от звездите на трупата – Жана Рашева, Свежен Младенов, Георги Златарев, Мариана Жикич и Христо Ботев Станчев, които стилизират образите до еманация на женския и мъжкия манталитет.
Още първата сцена на представлението хваща бика за рогата: тримата герои, топлес, перат над легени в коридора пъстрите си боксерки – символа на мъжкото начало. Дамите пък излизат да се поразходят по този коридор и да изложат на показ образите на женствеността – черни корсети, бели фустанели, жартиери, цигарета… Всичко по автор се развива в коридорите на една кооперация, умален модел на пазара за търсене и предлагане на партньори, така както в прословутия сериал „Дързост и красота“ всички любовни интриги се завихрят в едно и също семейство.
Главният персонаж Знайдух (Свежен Младенов), подобно на един Подкальосин от Гоголевата „Женитба“, непрекъснато претегля плюсовете и минусите на обвързването с неговата Пукица (Жана Рашева). В прочувствени вътрешни монолози и безумно смешни в своята брутална откровеност диалози с нея, този застаряващ ерген разкрива страховете на мъжа – да остане за цяла нощ при любимата, да прояви слабост с излишни учтивости, камо ли пък да изрече ония думи, които всяка жена копнее да чуе… От него разбираме (за кой ли път в личния ни списък с погроми), че мъжът има много желания, най-главното от които е да бъде оставен на мира. И разбира се – да не се бракува. От друга страна обаче, и семейният живот си има лични и социални предимства… Съвсем непринуден изглежда Свежен Младенов в това клатушкащо се амплоа.
Нейната цел пък, освен заветното обяснение в любов, е именно да го впримчи и заведе в гражданското, по възможност още в 7 сутринта. Това неминуемо ще предизвика серия от отдръпвания и „придърпвания“ обратно на нерешителния Знайдух към темпераментната Пукица. Но в една от любовните паузи със Знайдух тя ще срещне в коридора артистичния Гаунино (Георги Златарев), който се е запътил към друго съседско момиче, но променя плановете си, виждайки, че съкровище като Пуки е на разположение. И тя обръща палачинката: поласкана от новия ухажор, хладнокръвно унижава самовлюбения Знайдух, който напразно вярва, че бившата му ще се задоволи в живота с негови лоши копия. Актриса испански тип, достоен за филм на Саура или Алмодовар, Жана Рашева е в стихията си като страстна самка, като емоционален мотор на представлението. С присъщия си латино чар Златарев прави Гаунино много симпатичен, макар и той да си има неизбежен набор от лъжи.
В своите иди ми-дойди ми митарства по етажите Знайдух пък среща привлекателната Булба (Мариана Жикич, тук много различна от представите за хрисима блондинка) и решава, че с нея може да изгради щастлива връзка и дори нещо повече. Ала смутен от еротичната й дързост, отново минава в отстъпление. Тя пък запълва липсите, оставени от него, с невзрачния комшия със здравословни проблеми на Христо Ботев Станчев… И така до безкрай върви дефилето на търсещите брак и бягащите от обвързване (често двете тенденции битуват у един и същи човек) из коридорите на живота, в които всеки е и участник, и наблюдател.
Воалът, обгръщащ общежитието на Левиновите герои, ни прави нещо като воайори на техните нелепи (анти)любовни преживелици, каквито неведнъж са бивали и нашите. Сценографията и ефектните костюми са проектирани от известния театрален художник Елена Иванова, музиката е на Емилиян Гацов-Елби, хореографията – на Мила Искренова. Следващите представления на „О(б)твързан“ са тази вечер, на 10 и 20 декември.
