Медия без
политическа реклама

Стефан Вълдобрев слага прът в колелото на времето

„По-полека“ отправя значими послания чрез ноти и слово

В този живот лятото всеки сам си го прави, остроумничат героите.

Премиера: Младежкия театър „Николай Бинев“

Режисьор: Владимир Люцканов

 

Човека като глагол, а не като прилагателно име възпява в прекия и преносния смисъл на думата спектакълът „По-полека“. Той е копродукция между Драматичен театър - Пловдив, където бе показан за пръв път на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, и Младежкия театър. Премиерата му в столицата се състоя миналата седмица, поставяйки и за „Николай Бинев“ ударно начало на новия сезон. Владимир Люцканов е режисьор на представлението, създадено по песни на Стефан Вълдобрев, който пък се изявява в ролята на композитор на проекта. Автори на текста са Ваня Щерева и Стайко Мурджев. Независимо че на сцената звучат около двадесет от любимите ни парчета, не присъстваме на мюзикъл в бродуейския смисъл. Богатият диалог и пълнокръвието на образите не остават на заден план за сметка на песенното съдържание. Спектакълът има строен сюжет, изтъкан от запомнящите се истории на неколцина персонажи, които първоначално нямат връзка помежду си. По различни стечения на обстоятелствата впоследствие всички те се озовават на остров, за който някои са прочели в рекламните брошури, че обещава на заселниците си вечно лято. В кожата на пазителя на фара, който се превръща в стожер на малкото, но твърде разнородно общество, влиза Филип Аврамов. Актьорите за повечето от останалите роли са разпределени в двоен състав, не без да се вземат под внимание и певческите им умения. Плеадата чудаци включва двама разпасани рапъри, маниакално амбициозен банков служител, току-що открила свободата писателка, момиче с „разчетворена“ самоличност, патологично влюбен младеж, компаньонка, бивш дрогаджия. Освен че всеки от героите бяга от нещо (най-често от някаква обсесия), има и друго, което ги свързва. Онова, което са преживели в големия град, ги тласка в посока да проумеят, че е време да укротят темпото и да я карат „по-полека“. Както подсказва самото заглавие, заимствано от едноименния хит, това послание е рефренът на спектакъла. С него е свързано до голяма степен и сценографското оформление, направено от носителя на „Аскеер“ и „Икар“ Венелин Шурелов. Наклонената плоскост, по която героите непрекъснато се катерят или спускат, е метафора на постоянните усилия, влагани от нас в забързаното ни ежедневие. Поне докато не си дадем сметка, че утрото може да започне и „без аларма“. И то, както се уверяват зрителите, без да бъде накърнено у човека чувството, че по природа е „глагол“ заради това, че постоянно търси, открива, обича.

Следващите представления се играят на 30 септември в Младежкия театър и на 7 октомври в Пловдивския.