В романа си „Сблъсък“ от 1978 г. Стивън Кинг разказа за вирус, далеч по-смъртоносен от COVID-19, който унищожава голяма част от световното население. В интервю пред сайта NPR.org писателят казва, че разбира защо по време пандемията от коронавирус негови фенове се чувстват сякаш са влезли в някои от неговите романи на ужаса. 

 "Хората продължават да повтарят:" Боже, все едно живеем в история на Стивън Кинг", казва той. "И единственият ми отговор на това е: "Съжалявам". 

Пандемия като COVID-19 бе неизбежна, казва Кинг. "Няма никакво съмнение, че в общество като нашето, в което пътуванията са част от ежедневието, рано или късно щеше да се появи вирус, който да получи широко разпространение". 

Макар и да е известен като автор на хорър истории, Кинг твърди, че се интересува най-много от изследването на „навлизането на неочакваното и странното“ в живота на обикновените хора. 

Новият му сборник с разкази, If It Bleeds („Ако кърви”) се фокусира върху Холи Гибни, частен следовател, която изглежда притежава свръхестествени способности.  Тя е представена в няколко други негови книги, включително „Другият”, по който е създаден еднаименният сериал на HBO. "Щом искат, читателите могат да ме наричат хорър писател - и това е добре, стига да четат книгите ми. Но мисля, че правя много повече и се интересувам от мистерията какви сме ние и на какво сме способни”. "

Ето и още няколко извадки от интервюто със Стивън Кинг:

За коронавируса като събитието, в което животът най-много се доближава до ужасите в някоя от книгите му:

Това е така и не е така. Много хора ми се обадиха, когато Доналд Тръмп беше избран за президент за да ми кажат „Това е точно като в "Мъртвата зона". Там има герой на име Грег Стилсън, който става щатски сенатор  и след това се издига до президентството. Така че това е вторият път. И сега, когато Тръмп всъщност е президент на Съединените щати и има пандемия в световен мащаб - изглежда, че в реалността тези две книги взаимно се опрашиха. Не ми е много удобно. Непрекъснато чувам хора да се оплакват, че сякаш живеят в история на Стивън Кинг. Мога да кажа само, че съжалявам.

Как пандемията ще остави траен отпечатък върху настоящото поколение:

Като човек, който вече е в 70-те си години, си спомням разказите на майка ми за Голямата депресия. Тя е оставила белег. Оставила е травма след себе си. И мисля за моята внучка - която сега не може да се види с приятелите си, освен по скайпа, защото е затворена вкъщи… Един ден, когато порасне и нейните деца ѝ се оплачат: "Мамо, толкова ми е скучно вкъщи, не може ли да изляза?", тя ще им каже: "Трябваше да видиш как беше през 2020 г., когата се наложи да стоим вкъщи месеци наред! Не можехме да излезем. Страх ни беше от микроби!"

За писането като бягство от реалността: 

Двадесет часа на ден живея в същата реалност, в която живеят всички останали. Но в продължение на четири часа нещата са различни. И ако някога ме питате как или защо се случва това, ще трябва да ви кажа, че за мен то е същата загадка, както и за всеки друг. … През всичките години, в които съм се занимавал с това - откакто открих таланта си на 7 или 8 години - все още се чувствам по тази начин, както в първите дни - излизам от обикновения свят и влизам в моя собствен.  И това е прекрасно, вълнуващо преживяване. 

За справянето със страха и тревогата, свързани с пандемията:

Краткият отговор е, че не става дума за страх. Това, с което живея и с което подозирам, че сега живеят много хора, е едно тревожно състояние, познато на всички, прекарали тежка зима  в изолиран район, където дълго време не може да се излиза навън. … Но благодарение на това това, че съм си вкъщи, постигнах чудесен напредък с романа, по който работя сега, защото наистина няма много за правене и това е добър начин да се измъквам от притесненията си . Изпитвам не паника, не ужас, а някакво изтръпващо безпокойство, когато си казваш, че не бива да излизаш. Ако изляза навън, може да прихвана нещо или да го предам на някой друг.

За ролята на хорър историите, когато целият свят е уплашен:

Е, те са като сънища, нали? Можете да станете част от свят, за който знаете, че не е истински. Но ако творецът е добър - режисьорът, или писателят, или може би дори художникът - вие сте в състояние да повярвате в този свят, защото картината, която виждате или описанието ѝ са толкова реални, че можете да заживеете в тях за малко. И въпреки това, винаги част от ума ви разбира, че това не е истина.