Големите световни събития, пречупени през пътя и погледа на малките хора, а те на свой ред пречупени или не от тях – това е доминантна тема в знаковата пиеса на Бертолт Брехт „Майка Кураж и нейните деца“. След дълго отсъствие на заглавието и дори на автора от родните сцени, сега режисьорът Стоян Радев е създал в Сатиричния театър от тази история (уж) от XVII век, а всъщност вечна, стилизирано епично платно – смело и мъдро, осмислящо и днешния ден, и глобалната политическа ситуация. С помощта на сценографа Никола Тороманов-Фичо и костюмографката Свила Величкова спектакълът визуално е превърнат от Радев почти в картина от фламандски майстор – избеляла от времето, но в която всичко е част от единно цяло и нищо не е случайно. След предозиране с моноспектакли, режисьорът, подобно на вещ пълководец, тук отново могъщо раздвижва на сцената многоброен актьорски екип като в своя върхов „Сирано дьо Бержерак“.
Съвсем по брехтовски, със специалното участие на гласа на Калин Сърменов, "образователен" текст в определени моменти ни въвежда в разказа и ни води през битките на 30-годишната война (а на финала има и податки, че тя може да се проточи и 100 години). Брехт създава пророческата си пиеса в изгнание, в навечерието на възхода на нацизма, и е повече от ясно, че не е имал предвид точно борбите между католици и протестанти на голяма част от територията на Европа...
Представлението започва като театър на сенките с битка на гиганти върху високо издигнатото над сцената платнище, но действието бързо слиза на земята, където пъплят малките хора, принудени да оцеляват в кризисна обстановка. Сред тях се откроява Майка Кураж (актрисата Албена Павлова): тя прекарва своята каруца със стока през бойните линии, за да припечели нещо, носейки на войниците възможното спасение от гладна смърт, а понякога на някого – и приласкаваща женска прегръдка. Хляб, пилета, суджуци са в обръщение в ръцете й и са обект на надлъгване с получателите на благините. С Майка Кураж са и нейните деца – двама юнаци, които ще станат войници и ще намерят смъртта си (Асен Мутафчиев и Пламен Великов), и нейната няма дъщеря Катрин (Никол Георгиева).
Майка Кураж не е супергероиня – тя е смела в името на залъка хляб, не е месия или идеолог: върви без разлика след финландски, шведски, германски войски – навсякъде, където има поле за бизнес. Пътят й се пресича с атрактивна проститутка, която ще се издигне до вдовица на военачалник (Стефания Кочева), с войници и офицери, техния готвач и полевия свещеник, с които ще има интересни житейски ситуации... Кураж благославя войната и не желае тя да свърши, защото й носи някакви мизерни печалби. Възненавижда я, само когато опре до нея – до нейните деца, които й отнема. Мирът я блазни единствено като възможност да омъжи попрезрялата си дъщеря, но това ще си остане химера.
Албена Павлова е забележителна в ролята. Тя е през цялото време на сцената, хиперактивна, бързорека и бързо мислеща, повратлива в изразните средства. Тя дърпа спектакъла, както тегли своята каруца с огромно проектирано от Фичо колело. Героинята не само движи това колело, тя сакаш е самото това колело, което бавно се търкаля през премеждия, през вражески полета, през пространството и времето – като символ на неизтребимия малък човек, обречен да оцелява, каквото и да става в голямата история. Не харесвам особено, когато героини от чуждестранна класика заговарят на източнобългарско наречие, за да се подчертае простонародният им произход (при режисурата на Стоян Радев наскоро го имаше и в „Рожденият ден на Рупърт“), но за щастие Албена Павлова в хода на действието сякаш изоставя това, или просто преставаме да го усещаме.
Много силна роля без нито дума прави младата Никол Георгиева – нейната Катрин е жизнена, подвластна на тръпката на телесността, покрусена от ужасите на войната и единствена от всички персонажи готова на смела постъпка за спасението на други хора, която и ще й коства живота. Няколко атрактивни образа на офицери с по няколко щриха създава хамелеонът Борислав Захариев. Комедиен заряд, защото Брехт си е пожелал драматургията му да е и забавление наред със сериозна философска дидактика, внасят особено Димитър Баненкин (готвачът) и Иван Панев (свещеникът).
Без насилие над текста и модернизиране на визията спектакълът е потресаващо многозначителен в своята актуалност. И за съжаление навярно още дълго ще бъде, защото краят на войните, които не сме подозирали, че могат да се състоят в ХХI век, не се вижда още.
Преводът на пиесата е на Димитър Стоевски. Музиката в спектакъла е на Милен Кукошаров, пластиката – на Теодора Попова. Следващите представления на „Майка Кураж и нейните деца“ са тази вечер, на 18 декември и 10 януари.
