Пиесите на Константин Илиев са особено постижение на територията на българската драма, защото успяха да се задържат, да бъдат валидни и актуални във времето, продължавайки да извикват много важни емоции у българския зрител, което е голяма рядкост. Това заяви режисьорът Явор Гърдев, цитиран от БТА, представяйки спектакъла си „Великденско вино” на созополската „Аполония” снощи. Постановката на Народния театър „Иван Вазов” донесе на актьора Владимир Пенев в образа на поп Кръстьо награди „Икар 2023“ и „Аскеер 2023“ за водеща мъжка роля.
Пиесата често е определяна като най-добрия роден театрален текст на ХХ век. Премиерните представления на „Великденско вино“ в София бяха в края на ноември и началото на декември миналата година, но замисълът е доста по-отдавнашен, обясни режисьорът. „Имахме някакви първи опити с актьора Владимир Пенев и неговия партньор Павлин Петрунов репетиционно да направим това представление още преди Covid-19 да дойде. Може би това усилие, което продължи с години, накрая се реализира по възможно най-добрия, правилен и адекватен според мен начин на камерната сцена на Народния театър“, каза Явор Гърдев, избягвайки всякакви други коментари за ситуацията в първата ни трупа. Неговото име продължава да стои в сайта на Народния като щатен режисьор и след скандалите с Александър Морфов, въпреки че той обяви своята оставка със "срок на падеж" дни преди премиерата на спектакъла по Константин Илиев.
Пиесата „Великденско вино“ е драматургия, която се държи добре във времето – тя устоява на хода на годините, но едновременно с това е достатъчно модерна, разкрива пристрастията си към нея Гърдев. Той признава, че по-рано не се е чувствал достатъчно зрял или дори достатъчно заинтересован да постави тази пиеса, но с времето е разбрал, че моментът за него е настъпил и търпеливо е изчакал сгодния случай.
Според него процесът на сработване между актьорите Владимир Пенев като поп Кръстьо и Павлин Петрунов като немия Гечо е бил усилие от „монашески“ тип. „То се случваше чрез нещо като ежедневен обряд, ежедневно повторение, почти като в служба в църква. Ние повтаряхме ежедневно този текст – с едно такова натрупване, без което не може да се вникне в дълбоките нива на текста, независимо от това колко добре се анализира… Чрез едно такова упорито литургично влизане чрез повтаряне се достигна до едни нива, които вече обезпечават връзката на актьора с драматургичния материал да бъде не просто здрава, а да бъде интернализирана – да идва отвътре, да бъде нещо, присъщо на самия актьор“, разказва Явор Гърдев и добавя, че е доволен от постигнатото, защото то не е типично за репетиционните процеси и типа организация на работата в театъра у нас. Режисьорът коментира още, че пред публиката на фестивала „Аполония“ е по-трудно да се играе, защото тя е много по-разнородна, отколкото която и да е публика в определен град или в определен театър.
