Изложба на известния визуален артист Юлиян Табаков се открива в галерия „Бял куб“ на едно от най-новите столични пространства за изкуство „Топлоцентрала“ на 28 септември, сряда, от 18.00 ч. Изложбата, включваща над 70 фотографии, видео инсталация и обекти, които се представят за първи път пред публика, е наречена „Реално/Привиднореално“ и може да бъде разгледана до 23 октомври.
Фотографската серия „Вакуум“ е основно плод на годините на Covid-19, които авторът определя като най-тежкия период в своя живот. Видео инсталацията е създадена по музикалното произведение Ad Infinitum („Към безкрая“) на бащата на художника – диригента Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце. За направата на четирите показани обекта пък Табаков е използвал слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди, овъглено дърво, детска играчка от XIX век...
“Тази изложба е много лична и силно емоционална като заряд. Повечето фотографии и 4-те обекта са създадени през 2020 и 2021 г. – време, в което минах през 9-те кръга на Ада. Приемам „Реално/Привиднореално“ за наблюдение на моето вътрешно състояние, без да съм сигурен, че все още мога да го обема изцяло“, откровен е Юлиян Табаков, един от големите български сценографи и визуални артисти. Само преди две седмици той имаше и друга премиера – като автор на жизнерадостните костюми на спектакъла „Приключенията на доктор Дулитъл“ в Столичен куклен театър.
В изложбата в „Топлоцентрала“ фотографските изображения са придружени с нахвърляни мисли и наблюдения върху безвремието. Първоначалната серия, родена от извънредната ситуация с Covid-19, наброява 60 всекидневни поста в социалните мрежи, съдържащи по една фотография и кратък текст за изобразеното.
Видео инсталацията е свързана с музикалното произведение Ad Infinitum с продължителност 17 минути, което се ражда, докато маестро Eмил Табаков лети към Япония и наблюдава изгрева от прозореца на самолета. „Движил се е към изгряващото слънце, а може би изгревът се е движил към него или и двамата са се движили един към друг. В края на произведението се срещат. Би ли бил безкраен безкраят, ако го срещнеш?”, разсъждава Юлиян Табаков.
Четирите обекта започват с Mother and Child United от слонска опашка и синтетично въже, напомнящи как понякога малките слончета хващат с хобот опашката на майката и тя ги води: един процес на приемственост и развитие, на движение, а движението е живот. Произведението е малка препратка към Mother and Child Divided на Деймиън Хърст и коментар върху еволюцията на материята и плавното заменяне на одухотвореното с инертното и следващото го одухотворяване на инертната маса в съзнанието ни. „Черти“ е разсъждение върху болката, изградено с останки от палто от естествена леопардова кожа и старинна детска играчка. В “Подслон“ обектът – птиче гнездо, яйце и поцинкована тел, е намерен в складово помещение. В яйцето се вижда почти напълно развито пиленце в „собствения си дом”. „Така историите се настаняват една в друга: телта се е подслонила в склада, гнездото в телта, яйцето в гнездото и птичето в яйцето. Макар да са заедно и неразделни, всеки е съвсем сам и не може да се свърже с другите“, коментира художникът. „Без име за спасителите и спасените“ (пеперуди и овъглено дърво) е породено от “спасение” – едно от определенията на руската инвазия в Украйна. „Освободител ли е завователят? Спасител ли е унищожителят?“, задава въпроси авторът.
Съорганизатор на изложбата е фестивалът „Фотофабрика“, част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни изкуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Сред наградите му са призът "Стивън Доханос", "Аскеер" за костюмография и др. Носител е на "Златен век" за принос в развитието на българската култура.
