Режисьор: Надя Асенова
Участват: Христина Караиванова, Василена Атанасова и други

След превъплъщението на Герасим Георгиев-Геро в несъмнено експресивния образ на Санчо Панса („За какво ви е Дон Кихот?“, Сатиричен театър) сме изненадани да го видим разпределен в скучната по презумпция роля на служител в Британската библиотека. В такова амплоа е един от най-големите ни комици в премиерното заглавие на Малък градски театър „Зад канала“ – „Стриптийз покер“ от Жан-Пиер Мартинес. Режисьор на спектакъла е Надя Асенова, чието дело е и преводът на пиесата. 
Действието протича в рамките на една-единствена вечер, а мястото е домът на Дейв (въпросния библиотекар) и съпругата му, преподавателка в музикално училище (Василена Атанасова). Завръзката е тяхната покана, отправена към новите собственици на отсрещния апартамент, за да се положат основите на дългосрочни добросъседски взаимоотношения. Абсолютна гротеска е героят на Малин Кръстев – блондин, зъболекар по професия, който винаги има подръка антибактериални кърпички, за да треби щъкащите навред заразоносители. Тъкмо неговата брачна половинка, в кожата на която влиза Христина Караиванова, става в хода на действието причина да гръмне бурето с барут. Истинското фиаско започва в мига, в който домакините узнават, че в качеството си на експерт по намаляването на разходите тя възнамерява в най-скоро време да предложи съкращаване на щатните места в Британската библиотека. По-мудната първа част на спектакъла би поотегчила зрителите, ако не е Геро, който, воден от безпогрешната си интуиция, съумява да запълни създалия се вакуум, развихряйки се в образа „не само на паразит, но и на перверзник“. Компенсира ни и втората част, но не защото успоредно със свличането на маските пада и някоя и друга дреха. Свидетели сме по-скоро на стриптийз на душата. Персонажите – наши съвременници – принадлежат на един свят, в който никой не се интересува кой всъщност е човекът насреща му. Жертви са не само на рутината и изсушаващото ги отвътре чувство на неудовлетвореност, но и на собствените си „симулационни игри“. „Харесах този текст, защото на фона на бликащия хумор усетих препратка към следната мисъл: "Случайността е начинът Бог да остане анонимен“. Питам се не сме ли замръзнали в една социална мимикрия, която може да бъде много смешна за чуждия и много тъжна за нас“, разсъждава Надя Асенова.
Покрай професиите, упражнявани от героите, се зачекват наболели и в нашия регион проблеми, свързани например с клиничните пътеки и превръщането на лекарите в чиновници.
Следващите представления се играят на 10 и 29 ноември.