Някои от най-популярните комедийни лица у нас си дават среща в драматичната история по истински случай "Добрият шофьор". Филмът е игрален дебют на Тонислав Христов - опитен документалист, живял и работил и във Финландия. Дебютът му също е копродукция с Финландия и Швеция, като "Добрият шофьор" вече получи разпространение в северните страни, активен фестивален живот, а от този уикенд може да се гледа и в киносалоните у нас.
Зад сюжета стои нишка, хваната от режисьора преди десетина години, когато той снима в пограничното село Голям Дервент своя документален филм "Пощальонът" (номиниран за Европейска филмова награда). Шофьорът на такси, който прекарва нелегално мигранти през турската граница, остава в паметта му. Сценарият е обогатен с помощта на Каарле Ахо и Константин Божанов ("Аве") с лични случки и сцени от живота на актьорите и режисьора, а снимките отново са там, близо до браздата. В много моменти от "Добрият шофьор" се вижда, че филмът прекрачва границата с документалното, после се връща обратно към фикцията. Тази двойственост му гарантира усещане за истинност, макар че темите му не са никак оригинални или нови за съвременното българско кино - за мигрантите и емигрантите, за несретата на българските села (и градове), за избора и липсата на избор.
Актьорското присъствие е сред главните козове на продукцията и Тонислав Христов, който досега е работил с натуршчици, дирижира убедително своя звезден състав. Главната роля - на шофьора Иван, той поверява без кастинг на Малин Кръстев. Героят му върти геврека в Слънчев бряг, а семейството си, разбираме от кратки телефонни обаждания, е оставил във Финландия с надеждата някой ден да се върне - и да поправи грешките от миналото. В преследването на по-добър живот Иван разбира, че парите от таксиметрови услуги не стигат. Принуден е да направи редица компромиси със съвестта си, за да печели повече. Но всяка грешка се връща като бумеранг към него.
Герасим Георгиев-Геро е фантастичен в ролята на негов съселянин, съквартирант и най-добър приятел, който се препитава като охрана в плажна дискотека. Но дългогодишната близост между двамата мъже и техните семейства също е подложена на изпитания. В ролите ще видим още финландката Алма Пьойсти, позната от "Туве", "Четирима непораснали възрастни" и предстоящия на нашия екран "Паднали листа" на Аки Каурисмаки, Слава Дойчева и още едно "смешно" лице от екрана - Китодар Тодоров.
Българското кино вече си има един изключително успешен филм за таксиметрови шофьори - "Посоки" на Стефан Командарев. Разглеждани са неведнъж и темите за бежанците през границата ("Съдилището", "Страх"), а емигрантското битие и мечти на българина са описани в неизброими вече ленти (от "Писмо до Америка" до "Уроци по немски" и испанския "Васил"). "Добрият шофьор" някак успява да не е безобразно вторичен спрямо вече видяното и печели със своята сурова, документална автентичност. Филмът успешно лавира между домашната, източна екзотика и меланхолията на скандинавското кино, благодарение на жизнения и творчески опит на Христов и в двата свята. "Добрият шофьор" донякъде се родее със симпатичните несретници на Аки Каурисмаки.
Изненада е за публиката да види популярни телевизионни комици като Геро и Китодар Тодоров - а и Малин Кръстев, макар че той има много сериозна драматична кариера в театъра - в буквално трагична история за отговорността и малшанса; но именно в тези превъплъщения е силата на филма. В трагичния тон обаче е и недостатъкът му - към края "Добрият шофьор" сгъстява краските прекомерно, на зрителя му иде да си пререже вените. Не само от съпричастие към героя, който настъпва всички възможни мотики по пътя си (към ада) с най-добри намерения, но и заради цялостното минорно звучене. Въпреки че във филма има сцени на насилие, корупция и мизерия, най-драматичните нотки прозвучават в хладната Финландия, където всички врати и надежди се затварят пред авантюристите.
Тонислав Христов действа с екип, с който се е сработил отдавна - операторът Орлин Руевски, композиторът Петър Дундаков, продуцентите Каарле Ахо и Андреа Станоева. Филмът е съпроводен от кампания "Аз съм добрият шофьор" и разчита на нея и популярните лица да вкарат публиката в киносалоните. Въпреки обичаните имена в главните роли не мисля, че пазарният потенциал на "Добрият шофьор" е голям. Той обаче е добра стъпка за българското кино и ясно артикулиране на неизменната нужда да бъдем по-добри хора.