Бюджет 2023 бе одобрен на първо четене в две от комисиите в парламента - водещата бюджетна комисия и социалната комисия. Депутатите от икономическа комисия, които гласуваха "за", обаче се оказаха недостатъчни за подкрепата на законопроекта. Трите комисии проведоха общо заседание, за да форсират приемането на тазгодишния бюджет, който трябва да влезе в сила от 1 август.
Оказа се, че част от народните представители на ПП-ДБ са заети със среща с украинския президент Володимир Зеленски и затова не присъстват на заседанието. Венко Сабрутев от ПП поиска бюджетът да бъде прегласуван по-късно, но председателят на заседанието Петър Чобанов отказа.
"Бюджет 2023, е бюджет, който отговаря на очакванията на бизнеса и на гражданите. Той не предизвиква изненади, в него няма нищо революционно. Но за две седмици не може да се разработят и вложат нови политики. Това ще го направим в бюджета за 2024 г.", заяви финансовият министър Асен Василев.
Избраното наскоро редовно правителство трябваше в много кратки срокове да разпише бюджета за тази година. За основа бе ползвана макрорамката на служебния кабинет - 1.8% ръст на БВП до 184 млрд. лева и 8% средногодишна инфлация. Дефицитът, който залага правителството, е 3% или малко над 5 милиарда лева.
"Най-доброто, което може да направим в тази ситуация, е да не създаваме трусове в икономиката. Затова залагаме на капиталови инвестиции, които да подобрят инфраструктурата, и на инвестиции в човешки капитал и социални политики. Това ще бъде добра основа за бюджетите за следващите две години", каза Василев.
Той отново посочи, че от капиталовата програма са изключени само проекти, по които не са стартирали процедури за изпълнение и няма шанс да започнат до края на годината. Все пак са предвидени буфери в капиталовите разходи, които да поемат финансирането на евентуални нови проекти. Капиталовата програма въпреки това остава рекордно висока - над 8 млрд. лв.
"Дефицит от 3% е постижим и позволява финансите на страната да останат устойчиви. Въпреки черните прогнози от миналата година, че разходите ще са големи - това не се реализира. Видя се, че България може да води нормална европейска социална политика и нормална политика в областта на образованието, без да се лишаваме от инвестиции. Както и да не се трупа дълг - той остава около 22% от БВП следващите три години. В това няма магия - дължи се на парите от еврофондовете. Те ни позволяват да разширяваме икономиката си. Ако умно си направим инвестициите в инфраструктура, може да надхвърлим 1.8% растеж и това ще е над средноевропейското ниво", обясни Василев.
РИСКОВЕТЕ
Основният проблем е дефицитът, макар и намален на 3%, смята Фискалния съвет. "Ако за тази година е разбираемо като преходна година, то за следващите две - да остане 3%, не е приемливо", заяви Любомир Дацов. Според него няма изявена антиинфлационна политика, а дефицитите не са вследствие на инвестиции, а на текущи разходи и социални разходи с изпреварващ ръст последните три години.
"Бюджетът трябва да бъде без дефицит, балансиран. За съжалание това предполага непопулярни мерки - но се надявам да ги видим догодина. Трябва да се преструктура разходната част, но не за сметка на инвестициите. Ако не го направим, ще е трудно, без да се пипат данъци, защото не може да се разчита само на повишена събираемост", каза Дацов.
ГЕРБ също направиха забележка, че в бюджета няма антиинфлационни мерки, а именно високата инфлация е спирачката на България за еврозоната. "Притесняват ни занижените разходи за растеж, занижените разходи за образование като процент от БВП. И ще следим това да не се случи с бюджет 2024", каза Теменужка Петкова. Според ГЕРБ приходите са силно надценени и има риск да не бъдат изпълнени. Риск има и за получаването на втория транш от плана за възстановяване. Петкова отбеляза, че планираните мерки за завишен данъчен контрол не трябва да са за сметка на стопанската активност.
За да оправдае заложеният ръст на приходите в бюджета основно с очакването за подобряване на приходите, Василев даде следните пример: За първото полугодие на 2023 г. преките данъци (от облагане на доходите и данък печалба) растат с 14.7% в сравнение с миналата година, социално-осигурителните вноски растат с 15.4%, но косвените данъци се представят много зле - акцизите растат само с 2.9%, а ДДС намалява с 2%.
"Нетното потребление се покачва, но ДДС пада. Следователни има пропуски или в събираемостта, или в декларирането, или и в двете. Затова предлагаме мерки за изсветляване на икономиката и това ще стане без репресивни мерки от НАП и Агенция Митници", посочи Василев.
Финансовият министър не смята, че ще има проблем от БЕХ да се съберат още 1 млрд. лв. дивидент, което бе притеснение на останалите политически сили, включително и партньорите от ГЕРБ.
"Това е цъкаща бомба", заяви Жечо Станков от ГЕРБ и изрази притеснение, че "Булгаргаз" се тика към фалит.
Както стана ясно БЕХ е променил финансовият си отчет от февруари тази година като е отписал от печалбата си вземания от "Булгаргаз" за почти 1 млрд. лв., защото "Булгаргаз" не очаква да си получи парите от "Топлофикация София". Проверката на АДФИ и НАП до този момент е показала големи разлики в обезценката -" Булгаргаз" е по-отпимистичен, че ще си събере парите от "Топлофикация София", отколкото шапката БЕХ, обясни Василев..
При гласуванията в трите комисии не стана ясно точно кои партийни формации как са гласували. Въпреки многото забележки ГЕРБ явно подкрепи бюджета. Със сигурност "против" са гласували от ИТН. А ДПС обяви, че ще се въздържи на първо четене.
"Ясно е, че всичко в този бюджет е подчинено на постигане на 3% дефицит. Спорно дали тази година за оставащите пет месеца това трябва да се прави, или по-добре бе да с малка крачка, а по-голяма - през 2024 г. На това са подчинени и завишени приходи - дискусионно е дали са изпълними. 100-те% дивидент също е дискосионно дали е полезен. Капитолови разходи са свити до онези, които може да бъдат извършени, но пак е дискосионно дали така ще стане", коментира Йордан Цонев от ДПС.
Повечето политически формации - без ПП-ДБ, дадоха заявка, че ще предложат редица промени в закона за бюджета между първо и второ четене.
