Има много голяма възможност до края на годината България да изпълни инфлационния критерий за прием в еврозоната, след което може да поискаме извънреден конвергентен доклад от Еврокомисията и Европейската централна банка. Това отваря реалистичен хоризонт за приемане на еврото към средата на 2025 година.
Това заяви служебният заместник-министър на финансите Методи Методиев по време на финансовия форум "Шумът на парите", който се провежда днес в София.
Припомняме, че критерият за влизане в еврозоната изисква средногодишната инфлация да не надхвърля с повече от 1.5 п.п. нивото на трите държави с най-ниска инфлация плюс 1,5%. България все още не може да отговори на това изискване, въпреки сериозното забавяне на инфлацията от края на миналата година и отчетените от НСИ за април 2.4%.
"Изключително важно е да се подготвим добре и качествено за влизането в еврозоната, а точната дата не е чак от такова значение", заяви зам.-министър Методиев. По думите му, ако пътят ни към еврозоната е маршрут с километри от 0 до 100, ние сме към 85-90 километър.
На форума бе отчетено, че от 2018 г. за всички правителства при чести избори, които имахме, приемането на еврото е била приоритетна тема с един основен таргет – колкото се може по-бързо да влезем в еврозоната. Създаденият Координационен съвет за приемането на еврото заседава всеки месец, има и функциониращи работни групи в различни области – комуникационна, защита на потребителите, платежни системи и т.н.
"Вече е приет Закон за БНБ, готов е Законът за еврото, който предстои да бъде внесен в новия парламент. Имаме стартирала комуникационна стратегия, която все още е в начална фаза, но има лого, слоган, сайт“, отчетоха от Министерство на финансите. Изпълнени са и около 90% от реформите, с които страната ни се е ангажирала още през 2018 г. Оставало да се извърши "само една частична за трансформация в държавните предприятия“.
„Не забравяйте, че освен числовите критерии, има и елемент на оценка на средносрочна устойчивост на държавата. Важното е да работим в посока поддържане на фискална дисциплина и изпълнение на критериите“, подчерта зам.-финансовият министър Методиев.
По думите му освен финансовите ползи от приемане на еврото и влизане в еврозоната благоприятно за страната ни ще се отрази и "институционалната конвергенция" - т.е. подобряване на работата на администрацията, политическите и икономическите институции, което със сигурност ще има положително влияние върху средата за правене на бизнес в България.
"През последните 12 месеца инфлацията рязко спада, без това да се отрази върху икономическия растеж, а за малка икономика като България е много важно какво се случва в световен мащаб", коментира Джеф Готлиб, старши регионален представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа, участник във форума "Шумът на парите". По думите му инфлацията е достигнала нивата отпреди ковид-пандемията, като за повечето икономики вече е в рамките на 3-5%. Според него очакванията са инфлацията да продължи да спада и с това и нарастването на минималните заплати в региона на Източна Европа ще се забави.
"Притеснението е, че заплатите се повишават много по-бързо от производителността, а това означава, че разходите за труд за бизнесите се повишават и те трябва да вземат важни решения. Едно от тях е да намалят печалбите. Втората и третата опция са притеснителни, защото фирмите може да прехвърлят по-високите разходи за труд върху цените, а това ще създаде инфлационен натиск, или да освободят много работници, което обаче е малко вероятно за Източна Европа", смята представителят на МВФ.
Той отбеляза, че България има най-голям процент на младежи, които нито работят, нито учат и трябва да се подпомогне тази група да стане активна на пазара на труда. Наред с това трябва да се помисли и за внасяне на работна сила. Освен това е нужно повече да се инвестира в общественото образование, което води до повишаване на производителността и до повишаване на дигиталните умения. Това може да стане с допълнително финансиране, включително от европейски фондове, препоръча Готлиб.
"Усещането за нивото на корупция е много високо. Има конкретни закони, които са приети, но не са приложени", коментира представителят на МВФ. Според него, ако се намали корупцията, това ще повиши производителността чрез преразпределението на инвестициите и капитала, което може да стане през реформи и по-добро управление.
