И  в следващите три години парите в Сребърния фонд ще продължат да стоят на сметка в централната банка, където се топят заради отрицателна лихва. Това става ясно от одобрената на последното заседание на правителството стратегия за управление на средствата във фонда за периода 2020 - 2022 г.

Кабинетът и управителния съвет на фонда предвиждат да се запази прилаганото досега консервативно управление на активите. "Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в БНБ или други инструменти по сметки в нея", се казва в прессъобщение на МС.  

Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - така нареченият „Сребърен фонд“, бе създаден преди 10 години с идеята да натрупа солиден резерв, с който след време да се допълват основните пенсии на все по-застаряващото население. Към този момент обаче парите стигат, колкото да се платят пенсиите за няколко месеца.

В края на септември в него са натрупани 3.117 млрд. лв., от които 3.067 млрд. са оформени в годишни депозити в БНБ. В последните години единственият източник за пълненето му са концесионни такси. Приходите от приватизация са символични, а от бюджетни излишъци - нула. Освен че се пълни с бавни темпове, "Сребърният фонд" почти не се управлява през годините. Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на страни - членки от ЕС, до 30% - в акции на трети страни, и до 30% - в облигации, те стоят на годишни депозити в БНБ. Така, вместо да се множат, на практика парите се топят. От 2012 г. насам депозитът в БНБ е с нулева лихва, а от 2017 г. лихвата е отрицателна - минус 0.10%. Което означава, че за съхранението на парите централната банка през миналата година е удържала около 3 млн. лв. За да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет.