Средствата в Сребърния фонд много бавно пълзят нагоре. В края на март те са достигнали 3.118 млрд. лв., показват данните на МФ. От началото на годината са нараснали с около 14 млн. лв. единствено заради трансфери от универсалните фондове. Това са партидите на хората, които са се отказали да се осигуряват в частен фонд за втора пенсия и са избрали само държавното обществено осигуряване.
За една година в резервния фонд на пенсионната система са постъпили 179 млн. лв., показват още данните на МФ. В края на март 2019 г. в него е имало 2.939 млрд. лв.
Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с цел след 10-15 години да може да допълва основните пенсии на българите, които все повече зависят от трансфери от държавния бюджет заради недостигащите вноски на осигурените лица.
При създаването му идеята бе той непрекъснато да се пълни с приходи от приватизация, концесии и бюджетни излишъци, а средствата да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия. Очакванията бяха към 2020 г. в Сребърния фонд да има натрупани около 10 млрд. лв.
Днес обаче резервът на пенсионната система е далеч под тази сума и би стигнал за покриване на пенсиите само за два-три месеца. Парите в него са част от фискалния резерв. Те са неприкосновени - могат да се използват само за допълване на пенсии в бъдещ момент.
Причините за бавния темп на нарастване са няколко. Първо, приватизацията започна да затихва, а през годините правителствата постоянно измисляха начини да отклоняват за други цели приходите от раздържавяване и концесиониране. Например през 2010 г. бе създадена Държавната консолидационна компания и парите от приватизацията на държавните дружества в нея постъпват директно в държавния бюджет.
С изрични текстове в закона за държавния бюджет пък се посочва постъпления от кои концесии няма да влизат в Сребърния фонд. Пример - все още неслучилият се еднократен приход от 480 млн. лв. от бъдещата концесия на Летище София.
Нито лев през последните години не е постъпил във фонда и от бюджетните излишъци, които в края на всяка година се спопяват само за месец и държавния бюджет излиза на нула или на минус.
Всъщност през последните години единствения източник на Сребърния фонд са концесиите. За последните 12 месеца постъпленията от тях са 101 млн. лв. От приватизация са влезли символичните 1.15 млн. лв., а от глоби и неустойки, свързани със следприватизационния процес - 2.58 млн. лв.
Освен това за една година по линия на смяната в осигуряването в Сребърния фонд са постъпили близо 90 млн. лв. от универсалните фондове. Тези средства обаче не са предназначени да се трупат във фонда - те се прехвърлят в държавния фонд „Пенсии“, когато осигурените лица-титуляри се пенсионират. Така например през миналата година 26.1 млн. лв. са пренасочени от Сребърния фонд към фонд „Пенсии“.
С ОТРИЦАТЕЛНА ЛИХВА
Средствата на резервния фонд никога през годините не са инвестирани, за да носят доходност и да се множат. Те се държат на депозит в БНБ. През 2014 г. лихвата по този депозит стана 0%, а впоследствие БНБ сложи отрицателна лихва - минус 0.1% от 2017 г. насам. Така за съхранението на въпросните малко над 3 млрд. лв. централната банка удържа около 3 млн. лв. и вместо да нарастват, средствата намаляват. За да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет.
