Въпреки че все по-трудно намира хора, българският бизнес продължава да създава работни места. Армията на трудещите се у нас за година се е увеличила с 48 500 души. "Данните за развитието на пазара на труда през първото тримесечие на 2019 г. могат да бъдат описани като положителна изненада на фона на неубедителния край на миналата година", коментира анализ на Института за пазарна икономика. Това, че работят повече хора, има реално отражение - икономиката отбеляза добър ръст от 3.4% за първото тримесечие.
Средната брутна заплата за страната вече е 1208 лв. Увеличението се дължи както на доброто състояние на икономиката и на дефицита на кадри, така и на административното повишаване на минималната работна заплата и на максималните осигурителни прагове от началото на годината, посочва Явор Алексиев от ИПИ. Ефектът от второто особено ясно се вижда в сферата на информационните технологии, където средното заплащане само в рамките на година се е покачило от 2584 на 2930 лева.
Икономистите отбелязват още един интересен факт - разликата в средната заплата в частния и в публичния сектор се стопява до символичните 4 лева. Това "настигане" на възнагражденията в частните предприятия е отдавнашна тенденция. То говори, че сивата икономика намалява през годините, коментира Алексиев.
ИПИ откроява интересни числа във възрастовата структура на работещите българи. Заетостта сред 15-29 годишните почти не се променя и е 40.3%, но в "старшата" група на 55-64-годишните има впечатляващо покачване - от 58.8 на 63 процента. Данните за първото тримесечие показват още нещо важно - бизнесът все повече прибягва до недоучили работници (с основно и по-ниско образование). Това до голяма степен се дължи на глада за кадри и на възхода на строителството и на туризма, които по принцип използват по-ниско образован персонал. Строителните фирми например са създали работа на нови 3000 души, а в хотелите и ресторантьорството са назначени с 15 000 повече хора в сравнение с година по-рано.
Разликата в коефициентите за безработица, изчислявани от НСИ (5.0%) и от Агенция по заетостта (5.9% през март 2019 г.), остава около 1 процентен пункт. Така или иначе и двата показателя са рекордно ниски. Това е повод за радост, но и ясен знак, че нуждата на икономиката от повече и по-добре подготвена работна ръка ще продължи да е водещ проблем и през 2019 г., обобщава анализът.
НАГОРE И НАДОЛУ
Като цяло процентът на работещите българи гони рекордни нива, но има сериозни разлики в отделните райони на страната. Северозападна България продължава да се представя като "северозападнала" - единствената област там, в която заетостта расте спрямо миналата година, е Ловеч. Спад на север от Стара планина се вижда още в Добрич, Силистра и Търговище, докато добри резултати по отношение на заетостта постига най-вече област Велико Търново и в по-малка степен Шумен и Варна. В същото време на юг столицата се оказва единствената област със спад в заетостта на годишна база, което потвърждава и данните от последното тримесечие на 2018 г. за постепенно затишие в експанзията на местния пазар на труда, коментира Явор Алексиев.
