"ОБЯВА за свободни учителски места за учебната 2019/2020 г. за: училищен психолог, учител - математика, учител - биология (Човекът и природата), учител - физика, учител - история, начален учител. Срок за подаване на документи 15.07.2019 - 23.07.2019 г. Необходими документи: ...."
Кризата за учители очевидно става все по-дълбока, щом като подобни обяви започнаха да се пускат във Фейсбук, за да стигнат до максимален брой потенциални кандидати, и след като техен адресат вече са не крайни квартални школа или такива в малки населени места, където преподавателите по принцип са недостатъчно, а и големи училища в столицата, разполагащи с ресурси, каквото е популярното 119-о СУ "Акад. Михаил Арнаудов". От обявите е видно, че се търсят преподаватели с всякакви профили - и начални, и по природни науки, по изобразително изкуство, а за такива по английски език и информационни технологии гладът е хроничен.
От просветното министерство отдавна са наясно с очертаващия се недостиг на педагози, имайки предвид огромния брой пенсиониращи се преподаватели в последните години. Според някои прогнози най-големият недостиг ще дойде след 10-ина години, когато образователната система може да напуснат близо половината от 90-те хиляди учители у нас, които ще навършат пенсионна възраст. Предприетите от МОН мерки в тази посока заслужават подкрепа, въпреки че засега и те не дават търсения резултат. При заявка от министерството да финансира с по 300 лв. на месец (плюс още 200 лв. за наем и транспортни разходи) около 80 преподаватели, престрашили се да обучават ученици в проблемни райони, кандидатите да участват в това начинание бяха едва 4-ма. Едва 65 пък бяха желаещите да придобият професионална квалификация "учител" при планирани от МОН 100 души, на които да плати едногодишно обучение. Разбира се, при учителството винаги трябва да има едно наум - професията не е за всеки, или както казват някои преподаватели - "учител се ражда, не се става".
Кое мотивира младите хора да станат учители? Кои са главните пречки пред желаещите да се включат в тази професия и кои са мерките, които биха могли да увеличат броя на преподавателите у нас? В. "Сега" разговаря с няколко столични учители за личната им мотивация да се посветят на просветителското дело, за стимулите в образователната система, бариерите и възможните стъпки за преодоляване на наближаващия повсеместен глад за качествени преподаватели.
Да бъдеш лидер
Дан Ангелов е на 26 г. и преподава в частно основно училище "Св. Кл. Охридски" в столицата. Той признава, че отношението на повечето му учители не го е впечатлявало, затова искал да стане не училищен учител, а такъв в частна школа. След като завършил специалността "Педагогика на обучението по физика и математика" обаче, животът му тръгнал в съвсем друга посока - желанието му вече било единствено да преподава в училищен клас. Още по време на втори курс на следването му се предоставила възможност да преподава в Ливанското училище в София. Там обаче търсели учител, който да преподава математика на английски език. Въпреки че не владеел добре езика, който учениците му говорели доста по-добре от него, животът го накарал да приеме предизвикателството да се преквалифицира.
"В началото беше много трудно. Поех най-трудните класове, най-големите ученици - 11-и и 12-и клас, някои от които бяха по-високи и едри от мен. С дисциплината нямах никакви постижения", спомня си Ангелов, включително и епизода с опита да се откаже от учителството. "Въпреки всички трудности обаче имаше нещо, което ми хареса. Идеята да бъда пред целия клас, да ръководя учениците и да правя нещо за тях ме караше да не се отказвам", казва той днес. Младият учител постепенно спечелил уважението и на учениците, и на директора и останалите учители.
Според Дан Ангелов учителството е въпрос на вътрешна мотивация, която лично той открива във възможността да възпитава младите, както и да остави следа у тях. "Заплатата също е част от мотивацията, но тя е главно в нещата, които не могат да се пипнат с ръка", казва още той. Преподавателят открито заявява, че като цяло е разочарован от образователната система и смята, че тя може да се промени само ако има курс към реформа, който да остане непроменен за поне 10-20 години. Според него държавата трябва да признае авторитета на родителите да възпитават децата си, откъдето би тръгнала и промяната в системата.
Да направиш нещо полезно
Като "въпрос на преживяване" определя учителството 31-годишният Христо Желев, който в момента преподава в 5-о основно училище "Иван Вазов" в "Павлово", а преди това една година е бил учител в 54-то училище "Св. Иван Рилски" в столицата. Общуването с децата и фактът, че след края на работния ден може да си каже, че е направил нещо полезно за учениците, са личният му мотив да бъде в професията вече 6-а година. По думите му не всеки може да бъде учител, защото за целта се изисква обич към децата, както и огромно търпение.
Специалността, която е завършил младият учител, е физика, но желанието му да бъде по-гъвкав го накарало да запише магистратура за учител по английски. Така в момента преподава на 3-ти и 4-ти клас по английски език, а на седмокласниците - по физика. "Това е развитие за мен, разширяват се възможностите ми", казва той за квалификацията, която е платил със собствени средства. Според Желев основният стимул за повечето учители си остава заплатата, тъй като в днешно време "за да се издържа, преподавателят трябва да работи на няколко места". Той признава, че в момента житейската му траектория не позволява евентуалното му преместване в друго населено място. За задоволяване на глада от учители според него освен за заплатите трябва да се помисли за подобряване на политиките в училищата, както и за усъвършенстване на менторството. Възможността младите учители да споделят методите си на обучение с други преподаватели в някаква общност за него също би била особено полезна.
Игри на съдбата
Какво може да накара един инженер-химик, работещ години наред в Комбината за полуцелулоза и картони, да се преквалифицира в учител? От една страна, закриването на предприятието, от друга - желанието да работи с деца. "Просто осъзнах, че това е моята професия", казва щастлива Теменужка Стоилова, която от 3 години преподава математика и физика на ученици от 5-и до 7-и клас в 65-о основно училище "Св. св. Кирил и Методий" в Бусманци. За целта е изкарала 2-годишна магистратура към Физическия факултет на Софийския университет, която също е платила от собствения си джоб. Според нея програмата на МОН "Мотивирани учители" има потенциала да привлече повече хора към професията, но предимно тези, "които го искат вътре в себе си".
"Най-важното е човек да го желае", казва Стоилова. Но има и други фактори. "Заплатите вече станаха по-привлекателни и прилични. И преди години можех да завърша математика и физика, но се въздържах, защото не можех да се издържам с 400 лв. заплата", спомня си тя. За да има повече преподаватели, според нея държавата трябва да създаде по-добри условия за учителите и да не ги затрупва с бумащина, защото "най-малкото, което правят в момента учителите, е да обучават". "Авторитетът на учителя е занижен. Голяма част от семействата не ценят образованието, а ролята на семейството е изключително важна за това какъв авторитет ще има учителят", казва още Стоилова. Въпреки това тя продължава да ходи на работа с огромно желание. Оптимистичното е, че самата тя познава още 5-6 души, преквалифицирани в специалност "Физика" точно като нея.
Любов към децата
"Преподавам от 10 г. Това ми беше призванието и мечтата от детство. Прекрасно е, чувствам се пълна с енергия да работя със слънчицата ми от сутрин до вечер", казва за учителството Димитринка Таскова, която работи в 143-то основно училище "Г. Бенковски" в "Сухата река" в столицата. Тя преподава по химия и физика на прогимназисти и по "Човекът и природата" на учениците от началния етап. В допълнение води часове и по информационни технологии. "Не обичам да говоря за пари", категорична е Таскова, според която удовлетворението и желанието да работи такъв тип работа са най-важното в професията й.
Според Таскова доста от желаещите да станат учители се отказват, защото не могат да намерят правилния подход с децата и не могат да общуват пълноценно с тях. "Това е основната пречка, нужни са обучения и квалификации за учителите, но все пак основна е любовта към децата", смята тя. Самата тя непрекъснато се усъвършенства, работи със студенти, обменя добри практики. "Сама трябва да се мотивирам, а не да чакам някой да ме мотивира", казва преподавателката. Относно програмата на МОН "Мотивирани учители" Таскова споделя, че с удоволствие би се включила, за да може да преподава и по други предмети - например математика или биология. "Исках да завърша биология като следдипломна квалификация, но индивидуалният план, който исках, струваше 3200 лв. - непосилна сума за мен. Мои колеги имаха същото желание, но и същия проблем", споделя тя.
От ИТ към учителството
31-годишният Фабиен Кунис, който преподава в 125-о СУ "Боян Пенев" в София, също искал да е учител от малък. "Бях силен ученик, обяснявах уроците на съучениците си, дори ме наричаха "Даскала", разказва той. Преди да осъществи намерението си обаче, след като завършил физика в Софийския университет и магистратура по информационни технологии, започнал работа в ИТ фирма. "В началото всеки учител е на минимална заплата, немислимо е с такава сума един млад човек да се издържа", казва той. Според него основният проблем си остава финансов, а обещаното от правителството двойно увеличение на учителските заплати няма да е достатъчно, защото за 4-годишния период, за който това трябва да се случи, ще се повишат възнагражденията и в другите сфери. "При желание винаги могат да се отделят повече средства, може да се работи и по европейски фондове и програми, за да се мотивират повече учители", казва той. Кунис е влязъл като учител в училище едва от 1 година, където преподава именно по физика и астрономия и информационни технологии. Самият той скоро ще мине през 5-дневно обучение в ЦЕРН по природни науки (по друга програма на МОН). Според Кунис ключово за професията е и тя да стане по-гъвкава като работно време - учителите да могат да работят на две места, както прави и самият той, за да се издържа.
МОТИВАЦИЯ
Новата програма на МОН "Мотивирани учители" е с бюджет от 1.7 млн.лв. По първия й модул се търсеха преподаватели с поне 8 г. опит по математика, физика и информатика и информационни технологии. Намерението бе те да бъдат изпратени да работят в училища с идентифицирани проблемни области - с ниски образователни резултати и ученици с нисък социален статус. Освен 300 лв. към възнагражденията им МОН предлагаше на кандидатите и по 200 лв. на месец за покриване на наем или за възстановяване на транспортните разходи (за срок от 12 месеца). Само 4-ма педагогически специалисти обаче кандидатстваха по модула, поради което срокът за кандидатстване бе удължен. Към края на лятото ще стане ясно появили ли са се още мераклии.
Липса на интерес има и към другия модул на програмата, който бе за специалисти с висше образование, които искат да придобият професионална квалификация „учител“ по математика, физика и астрономия, информатика, информационни технологии и чужди езици. За тях МОН предвижда 1-годишно задочно обучение в университет, което ще финансира с по 1200 лв. на участник. Желание за включване изявиха 65 души от 100 планирани.
Само третият модул на програмата отбеляза успех - 232-ма учители поискаха да придобият допълнителна квалификация, за да могат да преподават освен по своята специалност и по математика, физика, информатика, информационни технологии, чужд език и религии. Квотата обаче е от 150 души.