Шум, глъчка, хаос, деца, тичащи напред-назад. Такава е обичайната гледка в българските училища, особено в междучасията. В 58-о ОУ "Сергей Румянцев" в столицата обаче усещането е по-нетипично - за спокойствие и светлина, струяща може би от многото детски рисунки, окачени по стените. Наближаваме стаята на 3 б клас. Поканени сме за наблюдение на урок на младата учителка Цветомира Керемидчиева, възпитаник на програма "Нов път в преподаването" на фондация "Заедно в час", от нейния координатор - Гергана Чолакова. Пак тишина. Тук има ли въобще деца? Съмнението бързо се разсейва от усмивки и сръчни ръце, които бързо ни слагат с мартеници. "Честита баба Марта! Честита баба Марта!", вкупчват се мигом всички около гостите. "От коя телевизия сте?", питат нетърпеливо те, очаквайки да станат "известни".
Точно в 14:00 ч. започва занималнята, т.е. времето за самоподготовка, отдих и занимания по интереси, което се води от г-жа Керемидчиева. Първият час е по 'Човекът и обществото" - "най-трудният", както казват третокласниците, защото учат за историята. Урокът днес е "Българите в Османската империя". "Кой ще ни припомни кои са били последните владетели през Средновековието?", пита учителката и още преди да е довършила въпроса си, изниква гора от ръце. "Аспарух, Тервел, Омуртаг, Хан Крум, цар Борис I, цар Симеон", казва ученик. "И още - кои са били царете през Второто българско царство?", продължава госпожата. "Петър, Асен, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман и Иван Срацимир", изброяват ентусиазирано децата. След като се уверява, че всички си спомнят предния урок, започва ученето на новия, взет сутринта: "Българите в Османската империя".
"Как се учи и се разказва урок?"
пита Цветомира в началото на всеки свой час, за да предаде на учениците си нещо ключово за целия начален етап - как да се научат да учат самостоятелно. "Когато си прочетем всяка точка от урока три пъти и после я разкажем", декламират децата. Но не защото са чули, че така трябва, а защото всеки ден учат по този начин. "Хайде, тогава, запушвайте си ушите и започвайте да четете", казва учителката. И децата мигом запушват с ръце ушите си, съвсем не на шега. "Иване, защо си запушваме ушите?", пита тя, за да се увери, че всички са напълно наясно какво правят и защо. "За да не ни разсейват страничните шумове", отговаря детето.
Започва четенето. Толкова е тихо, че се чува потракването на часовника в класната стая. Няма туткане, няма хихикане - по устните на децата се вижда, че четат активно. След като са изпълнили задачата, госпожата им прочита на глас още веднъж урока. "За да използваме всичките си сетива", обяснява тя - защото някои усвояват по-бързо четейки, други - слушайки. Тези, които са забравили учебниците си, пък могат да следят написаното на бялата дъска, на която се прожектира страницата от урока.
След прочитането идва ред на разказването. Едно по едно децата започват да разказват със свои думи това, което са успели да запомнят, умело подкрепяни от госпожата с насочващи въпроси. "А, г-жо, знаете ли, че някои майки и бащи не са били съгласни да си дадат децата и тогава турците са ги убивали", вметва любознайко. "О, интересно, откъде я имате тази информация, няма я в учебника", хвали ги тя, за да ги поощри да продължават да бъдат любопитни.
Следва домашното,
което, обратно на общоприетото, никак не обезкуражава децата. За целта те са разделени на групи по 4, като две по две гледат един към друг, т.е. чиновете им са слепени един за друг. Първо записват имената на "съучастниците" в групата, после името на самата група, след което за 2 минути си разпределят ролите - кой ще чете, кой ще следи времето, кой ще е откривателят, т.е. ще открива информацията в учебника, кой ще я представя. Борбата, разбира се, е кой ще е презентатор. В групата, която се е кръстила "Свободните българи", замалко две момчета да се скарат кой да чете домашното пред класа. Госпожата обаче не се кара, а отива да разбере какво се случва. Пита ги кой какво мисли, защо има недоволство. След кратко размишление се решава да излезе този, който най-малко е бил презентатор - в случая Марая. Марая е била 6 г. в Англия преди да дойде в 58-о училище. В началото било "страшно" с българския, после - "по-добре", щом като вече има шестици по този предмет. "Английският е по-лесен от българския. В час по английски им казвам на съучениците ми: Не знаете колко много ще ви трябва английския занапред, но не ме разбират", вдига рамене тя.
Всеки ден децата попадат в различна група и са в различна роля, т.е. не могат нито да се скатаят от някоя задача, нито да привикнат с дадена роля. Така, освен че се учат на работа в екип, усвояват и други важни за живота умения - като адаптивност например, тъй като редовно излизат от зоната си на комфорт. На учениците със затруднения първо се пада просто да следят времето за изпълнение на задачата - 15 минути, което ги учи на ред, дисциплина и организация. После обаче и те стават откриватели и презентатори, стремящи се не просто да наизустят наученото, но и да го разберат, да могат да го осмислят и коментират, каквато е и една от целите на занималнята.
Уви, реалността в доста български училища е по-различна. Родители редовно споделят, че дори и след занималня децата им се връщат вкъщи с ненаучени уроци. На немалко места ученици разказват, че учителите просто записват на дъската верните отговори, които след това те попълват в тетрадките си. Това обаче в никакъв случай не ги научава на нещо, напротив - кара ги да бъдат пасивни.
"Ако пиша цял ден, не значи, че уча",
казва менторът на Цветомира - Гергана Чолакова, която редовно следи работата й и дава насоки как да се подобри. Освен че получават съвременно обучение, учителите по програма "Нов път в преподаването" биват подкрепяни от координатор през целия си 2-годишен път в училищата, в които започнат да преподават. Ежедневно в работата си те следят редица показатели, изпълнението на които гарантира ефективно и успешно учене - как да научат учениците си да организират информацията, да намират подходящи източници за нея и да оценяват надеждността им, как целенасочено да отделят време за учене и да проявяват постоянство, как те да се научат да учат автономно и дисциплинирано, да размишляват критично, да оценяват силните и слабите си страни и др. Това са т. нар. меки умения за учене на 21-ви век, които не влизат в преподаването, ако съзнателно не се употребяват, но влияят на начина на учене на учениците и без тях те трудно ще се справят в бъдеще. "Те са заложени в наредбите доста защриховано и не е ясно как учителите ги развиват. Ако нямат подготовка в тези посоки, съответно не ги развиват, защото академичното надделява заради големия обем уебен материал", казва Гергана.
По думите й записаното в наредбите по отношение на целодневното обучение се разминава с реалните възможности в класната стая. В наредбата за организацията на дейностите в училище са записани куп дейности по самоподготовка на учениците - те трябва да включват ситуации за осмисляне на изучаваното съдържание по време на учебния час, за усвояване на начини и методи за рационално учене и най-вече за формиране на умения за самостоятелно планиране и организиране на подготовката. За да успеят да научат учениците си на тези умения, учителите се нуждаят от специализирана квалификация, но не всички я имат. "Не че нямат желание, просто понякога нямат нужните инструменти. Формирането на умения за учене изобщо не влиза в подготовката на учителите. Има си начини обаче дори те да не притежават дадено умение, да могат да го предадат на учениците си", казва Гери. Какъв е смисълът на груповата работа, как се чувствахте докато работихме в екип, имаше ли полза, кое не ви се получи - са все въпроси към учениците, които ги учат да осмислят това, което правят. Лесно е, стига да го знаеш.
Често срещана грешка според Гергана е часовете в занималнята да се
сливат на блокове от 70 минути,
което за децата не е подходящо - те имат нужда малко да отдъхнат преди всеки следващ час. Много важни за тях са и спортните активности - има си специални щафетни игри и задачи, които помагат за изразходване на огромната детска енергия, но и развиват уменията им за сътрудничество, разрешаване на конфликти, за справяне с различни ситуации и др. Изкуството и творческите занимания също е добре да са застъпени в часовете от занималнята, в които освен време за самоподготовка и отдих, има такова и за занимания по интереси. В наредбата за приобщаващото образование са записани изискванията за тези занимания - да се организират приоритетно в тематичните направления дигитална креативност, природни науки, математика, технологии, изкуства и култура, гражданско образование, екологично образование и здравословен начин на живот и спорт. Колко от всичко това успяват да преподадат учителите в рамките на малкото минути, които им остават след написването на домашните, е неясно.
В класа на Цветомира например в рамките на заниманията по интереси децата наскоро са правили портрет на мама за 8 март. Когато не предстоят празници, се посвещават на задачата си за срока - да изработят Наръчник за здравословно хранене. Децата вече са научили много полезни рецепти. Коя е любимата им здравословна храна? Бананов шейк, разбира се. И, поширани яйца.
