50% от родителите са започнали по-добре да осъзнават трудностите, пред които са изправени преподавателите. 26% от тях вече изпитват по-голямо уважение към преподавателите на своите деца, 15% обаче са разочаровани от гилдията, след като са имали възможност да видят пряко как се води обучението на децата им. Това показва проучване на Асоциация „Родители” до семейства на ученици, направено в първите две седмици от прилагането на учене от разстояние - чрез онлайн анкета, в която са се включили 2145 човека.
Повишено участие
Данните показват, че дистанционното обучение е довело до повишаване на участието на родителите в учебния процес: близо 3/4 от отговорилите посочват, че участват повече. Те имат по-ясен поглед върху учебния процес (52%), знаят повече за учебното съдържание (47%), както и за трудностите на децата си (46%). Почти половината родители (44%) посочват, че с въвеждането на дистанционното обучение са започнали да общуват по-често с учителите на своите деца, като повече от една трета комуникират с учителите по веднъж или няколко пъти на ден, а още една трета - между 1 и 3 пъти на седмица.
По-честото общуване и по-голямото включване на родителите е довело до по-добро разбиране на труда на учителите и повече уважение към тях, показва изследването. 50% от всички отговорили родители заявяват, че разбират по-добре трудностите на учителската работа, а 26% посочват, че са започнали да изпитват по-голямо уважение към учителите.
От друга страна, по-голямото участие и по-честото общуване с учителите води и до неприятни открития: 15% от родителите заявяват, че са разочаровани от работата на учителите, като отново тук преобладават родителите, които общуват с учителите по-често от преди. Очевидно участието на родителите може да бъде сериозен коректив за работата на част от учителите и полезна обратна връзка към училищните екипи за качеството на работата на всеки от членовете им, смятат от асоциация "Родители".
Децата са на първо място
Допитването показва, че въпреки някои ширещи се внушения, родителите застъпват преди всичко интересите на децата си, а не собственото си удобство, казва от асоциация "Родители". Запитани за предимствата на дистанционното обучение, на първо място те посочват, че така учениците получават повече подкрепа от родителите (42%), намалява рискът от насилие и тормоз в училище (42%) и по-големия интерес от страна на учениците заради променения формат (34%). Като недостатъци са посочени отново на първо място фактори, които засягат децата: 3/4 от родителите отбелязват липсата на социални контакти за децата, а 60% - многото време, прекарвано пред устройствата. Едва след това идват неудобствата, свързани с ангажиментите на родителите: много време за техническа поддръжка (39%), много време за контрол на учениците (38%), много време за преподаване (29%). Част от тези проблеми вероятно са свързани с шоковото въвеждане на дистанционното обучение, но това ще стане ясно при следващи проучвания, когато първоначалният хаос ще се е уталожил. На преден план излизат и недостатъци, които също вероятно се дължат на внезапното навлизане на дистанционното обучение, но е възможно да са свързани и с организацията на обучението в училище по принцип: 24% от родителите посочват като недостатък липсата на координация между различните учители, които преподават на детето им.
Обективност
Проучването показва, че родителите са достатъчно обективни в преценката си за трудностите и пречките пред дистанционното обучение. Като основни трудности те посочват някои обективни фактори: учениците се разсейват в домашна обстановка (45% ), родителите нямат достатъчно време да помагат на учениците (35%), липса на достатъчно устройства в семействата (30%).
За родителите, които работят от вкъщи, комбинирането между работата и учебния процес на децата е по-трудно (51% по-скоро и много ме затруднява), отколкото за тези, които продължават да не работят от вкъщи (39% по-скоро и много ме затруднява). Вероятно това се дължи на активното въвличане в учебния процес на родителите, които са у дома, на разпределянето на устройствата между тях и децата, както и на факта, че всекидневният график на родителите, които работят от дома, е значително по-променен от този на родителите, които продължават да ходят на работа. Най-значимата разлика между двете групи е, че родителите, които работят от вкъщи, нямат достатъчно устройства (31% срещу 16% за неработещите от дома). Този извод може да послужи за коректив на твърдението, че обичайно учениците, които нямат достъп до устройства, са от семейства, които нямат отношение към образованието и съответно да послужи за провеждането на политики за подкрепа на достъпа до образование за децата от всички семейства, казват изследователите.
Когато се стигне до субективните фактори, които създават трудности пред дистанционното обучение, родителите са не само критични, но и самокритични: посочват в почти еднаква степен липсата на подготовка у учителите и у родителите (26% срещу 24%), както и липсата на желание за участие в такова обучение както у учителите, така и у родителите (11%срещу 10%).
Изводи
Данните за влиянието на дистанционното обучение върху отношенията семейство-училище показват, че това, което не успяха да постигнат нито нормативно закрепеното задължение за уважение на учителя, нито призивите за възпитание в уважение чрез санкции и рестрикции, се яви като естествен резултат от промяната на условията - когато родители и учители се оказаха в ситуация на активно и равнопоставено партньорство, разбирането и уважението нараснаха, отчитат от асоциация "Родители". Оттам смятат, че са необходими последващи изследвания и анализи на процеса, но дори на този етап са на мнение, че политиките за подобряване на връзката между родител и учители би трябвало да бъдат насочени към промяна на условията, в които се случва това взаимодействие. "Да не чакаме следващата криза, а да вървим към изграждането на цялостна училищна политика за работа с родители, осигурена с ресурси като време, заплащане и квалификация", препоръчват те.
