Освен с хроничния недостиг на финансови средства българската наука от години се бори и с друг сериозен проблем - все по-задълбочаващата се липса на хора, които имат желание да се занимават с научна дейност. Както всяка сфера обаче, и науката има нужда от млади лица, които могат много да помогнат за развитието й с типичния за възрастта си научен ентусиазъм. Какво спира младите учени у нас и какво може да им помогне? Наскоро просветното министерство проведе форум "Очи към света", който бе насочен именно към тези въпроси. В рамките на събитието един от младите изследователи - Зорница Йорданова, направи експресно проучване какви са проблемите на младите учени у нас. 25-те души, отзовали се на поканата й, откроиха пет основни бариери - липсата на ментор със съвременни разбирания, трудното публикуване на научни статии, липсата на яснота какво се изисква от младите учени, липсата на информация как да направят бизнес от получените резултати, както и липсата на колаборация с други колеги учени. Като проблем се поставят още недостатъчното финансиране, недостатъчното популяризиране на научните постижения и проекти у нас и слабото обществено позициониране въобще на научните работници.
Не е за пренебрегване и самочувствието. "Младите учени не могат да оценят успехите си. Те се сравняват с колегите си и си казват: "Не съм достатъчно добър! Така самооценката им пада. Компетентните хора в дадена област погрешно допускат, че и останалите знаят колкото тях", казва Олга Симеонова от Медицинския университет в София. Самата тя е стигнала "долината на отчаянието", когато не спечелила първия грант, за който кандидатствала. Преживяното я накарало да осъзнае след време погрешните си решения, зад които стояла ниска информираност. Разбрала, че има още доста да се развива, затова започнала да посещава научни конференции. "Младите учени в България са с ниска самооценка. В нашите лаборатории, ако даден експеримент не се получи, веднага ще кажат на младия учен: "Ти си виновен", докато в Германия например първо ще попитат: "Нека да проверим, дали реактивите не са свършили?", казва Олга. По думите й ниското самочувствие се дължи и на културните ни особености - у нас все се страхуваме да не се изложим, да не ни се присмиват. "Ако не разбирате нещо, не изказвайте мнение. Някои учени имат толкова ниска самооценка, че не смеят да разкажат какво правят, каква е науката им. А трябва да опитваме", казва тя.
Предизвикателствата пред нашите учени търпят големи промени в последните години. Всеки учен вече се оценява през публикациите му в световните реферирани бази данни. Страната ни ежегодно плаща милиони левове, за да имат нашите учени достъп до световните бази данни, но тук ключово остава умението да се публикува в тях, както и да се борави в техните масиви. Затова според просветното министерство университетите трябва да започнат работа със студентите си още от началото на следването им, за да ги подготвят на специалните умения, нужни да публикуват. В тази връзка МОН смята да направи портал, в който да популяризира научните изследвания и в който всеки научен резултат от финансиран от бюджета проект да бъде огласяван.
Средствата, които миналата година държавата е отпуснала за наука, са били в размер на 60 млн. лв., а тази година те са 64 млн. лв., казва зам. просветният министър Карина Ангелиева. Отделно от това бюджетът на фонд "Научни изследвания" е 15.7 млн. лв. За младите учени тази година МОН пусна и специална програма "Млади учени и постдокторанти". 14 държавни висши училища, БАН и Селскостопанската академия трябва да получат общо 15 млн. лв. в следващите 3 г., за да дадат допълнителни възнаграждения на занимаващи се с наука или на новоназначени млади учени и постдокторанти. Първият модул на програмата е насочен към 250 млади учени - до 10 г. след получаване на магистърската степен. Средствата ще могат да бъдат използвани както за допълнителни възнаграждения на вече назначени учени - между 200 и 500 лв. на месец към основната заплата, така и за заплати на новоназначени кадри - поне по 900 лв. месечно. Вторият модул пък е за постдокторанти - те ще получават възнаграждения между 1500 и 3000 лв. на месец, като парите могат да се ползват и за закупуване на материали. Всеки университет ще определя сам броя и размера на възнагражденията в зависимост от нуждите и кадровата си политика. Сред мерките на държавата за увеличаване на броя на младите учени у нас са и допълнителните стипендии за докторанти. От т.г. всички докторанти имат право на 500 лв. стипендия, а тези, учащи в най-добрите наши вузове - 15 на брой - ще получат и бонуси. За целта са гласувани 3.3 млн. лв., които могат да подсигурят по още 500 лв. към стипендията на докторант.
----------------------------------------
ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Ще можем ли да четем големите бази данни?
Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието
Нас като правителство много ни притеснява как да върнем нашите изследователи отново в България. Но и всички в Европа се притесняваме, защото няма достатъчно желаещи млади хора, които да поемат научна кариера. Има много колаборации с Китай, Индонезия, Индия, но това не решава огромния вакуум в критични дисциплини, свързани с управлението на инфраструктура в областта на физиката, ядрената енергетика, киберсигурността. Ако гледаме как се развива светът, в следващите 10-20 г. ще става въпрос за интердисциплинарност и за овладяването на сложни умения. Компютърът няма да може да решава всичко. Става много сложно боравенето с големи данни. Всеки един в нашата професия оттук насетне ще трябва да стъпва на реферирани, проверени, валидирани данни. А ще можете ли да ги разчетете? Такива умения не се създават от днес за утре. Те трябва да се създават в университетите. Много ми се иска да насърчим самите университети и БАН да създадат собствени специализирани вътрешни институционални програми, за да може да има поне някакъв процент за мобилност на млади учени. И в училище обучението постепенно трябва да премине към проектно ориентирания принцип. Това означава, че е много важно младият учен да има добър ментор. Той трябва да работи с преподавателя си в екип. В науката без екипност не можеш да пробиеш. Младите трябва и да се отърсят от изкуствените бариери, че е много трудно да публикуват.
"Младите да бъдат по-активни, парите ще дойдат после"
Д-р Зорница Йорданова, главен асистент в УНСС, катедра "Индустриален бизнес"
Един от основните проблеми е как младият учен да започне да работи сам и да не е толкова зависим от работата на професорите. Има негласно правило, че проекти не се печелят от асистенти. Начинът е просто повече асистенти да започнат да правят проекти. Следващият проблем, който е валиден за цялата българска наука, е липсата на сътрудничество. А това може да бъде лесно решено с дигитализацията - чрез социалните мрежи, чрез участие в конференции и т.н. Аз лично ходя на много конференции в чужбина и благодарение на последващите мейли, които пращам, и позитивизма и проактивността ми, вече съм в борда на някои чуждестранни списания. Много вярвам в колаборацията и в това, че младите трябва да бъдем по-проактивни и да кандидатстваме заедно за проекти. На държавно ниво основната ми препоръка е да се окаже повече подкрепа за списанията ни за включването им в световните бази данни - те са страшно много, но не са видими. Както и да се промени начинът, по който се финансират проекти по ФНИ - в момента подкрепата се базира по-скоро на титлата на кандидатстващия, а не по същество. Но като цяло смятам, че не бива да се чака на държавата. Нека бъдем по-активни, парите ще дойдат после.
--------------
ГЛАС ОТ ОКСФОРД
Кристиан Кираджиев завършва Американския колеж през 2012 г. с най-висок резултат на випуска, след което е приет в Оксфордския университет със специалност математика. През 2016 г. завършва магистратура по математика в колежа "Крайст Чърч", поучава и награда за отлично представяне. Същата година започва докторантура по програмата за Математическо моделиране с ориентация в индустрията, където в момента е трета година. Тази година Кристиан печели златен медал за най-добро представяне във всички математически науки в състезанието STEM for BRITAIN, провело се на 13 март в английския парламент. Наградата е за негов проект, касаещ съставянето на математически модел, който да опише чрез уравнения и параметри процеса на работа на филтър за отстраняване на токсични газове, в частност серен диоксид.
Според Кристиан сред основните проблеми пред младите учени и науката в България е пропастта между научния сектор и индустрията. "Докторантската програма в Англия, от която аз съм част, активно работи с индустриални партньори и осигурява достъп на нас, докторантите, до настоящи проблеми в индустриалния сектор, които биха могли да бъдат решени с подходящи научни модели и експерименти. Това търсене на такива модели от страна на индустрията стимулира развитието на наука и води до нови открития в тази сфера", казва той. Тази реална връзка между науката и индустрията е една от причините Кристиан да избере Оксфорд наред с безспорното му лидерство в елита на висшето образование.
"Мисля, че основното, върху което трябва да се работи тук, е осигуряването на достъп на младите научни работници до индустриалния сектор и постигането на диалог между тези две страни, който да стимулира създаването и реализирането на повече научни проекти и евентуалното финансиране от заинтересованите страни. Това ще засили интереса към науката и ще помогне за нейното развитие", смята Кристиан.
