Началото на академичната година обичайно е повод за равносметки, като най-често на преден план излизат числата. Колко студенти е успял да привлече даден университет, колко места са останали незапълнени, към кои специалности кандидатите проявяват най-голям интерес и т.н. - това са все въпроси, които са известен ориентир за това къде стои дадено висше училище и как се развива като цяло висшето образование у нас. Тази година ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков порица медиите, че се вълнуват от незапълнените места в СУ (които, между другото, не са никак малко) и обори твърденията на своя колега проф. Ивайло Дичев, че българските студенти намаляват заради заминаването на голяма част от тях в чужди вузове. В словото си проф. Герджиков цитира данни, че удостоверенията, издадени от МОН на желаещите да учат зад граница, са намалели тази година от 5000 на 3500, което е спад с 30%, какъвто според него "няма в нито едно българско висше училище". В. "Сега" поиска официални данни от просветното министерство в опит да разбере действително ли родните студенти зад граница намаляват сериозно и на какво се дължи това.
........................
Броят на българските младежи, които легализират дипломите си (това се прави основно за кандидатстване в чужбина), наистина намалява през последните години. За крайни изводи обаче е твърде рано. Броят на издадените апостили е най-меродавният наличен показател за заминаващите в чужбина младежи, но той не е изчерпателен, защото не всички университети искат легализирана по този начин диплома. Освен това випуските от година на година стават по-малки, променя се и тяхната етническа структура. Какво все пак показват данните?
От началото на 2019 г. до 18 септември МОН е издало 4115 удостоверения Apostille на дипломи за средно образование, т.е. може да се предположи, че поне толкова наши младежи ще заминат да учат висше образование зад граница. От 51 000 зрелостници, колкото бе випускът тази година, това прави дял от около 8.4% при около 10% за миналата година (5307 легализирани документа). Има обаче и младежи, които тепърва ще кандидатстват, така че статистиката може да се промени още.
Подробните данни от последните години сочат, че най-много удостоверения Apostille на документи за средно образование просветното министерство е издало през 2014 г. - тогава те са били 9037, което от 58 хил. ученици, явили се на задължителните матури, прави към 15% от випуска. За 2015 г. броят на зрелостниците, които се подготвят за чужбина, е спаднал до 8818 души, но при по-малкия випуск от 52 хил. зрелостници процентът на заминали зад граница тогава излиза около 17 на сто. През 2016 г. броят на легализираните дипломи е бил 8337, или отново около 17% от тогавашния випуск от 48 000 ученици. През следващата 2017 г. са издадени 5933 апостила (12% от випуска), а през 2018 г. - 5307 удостоверения (около 10%). При сравнение на данните от 2014-2016 и от 2019 г. намалението изглежда почти наполовина - през първите девет месеца на 2019 г. са издадени "едва" 4115 легализирани дипломи. До края на годината обаче остават още три месеца, за да може да се говори със сигурност за трайна тенденция на спад на интереса към образование в чужбина, предупреждават анализатори.
От МОН бяха изключително предпазливи и коментираха единствено, че не може да се твърди, че интересът на българите към обучение в чужбина намалява именно заради разликите във всеки випуск. На същото мнение са и консултантите.
От консултантска къща "Интеграл" са категорични, че отлив от висше образование в чужбина няма. Оттам посочват, че всяка година в чужди висши училища отиват да учат между 6000 и 6500 българи, като тази тенденция се запазва устойчива в последните 5 г. Преди дни оттам изнесоха свои данни, според които за учебната 2019/20 г. да получат чужда диплома са заминали 15% от младежите ни, завършили средно образование (т.е около 7650 младежи). Консултантите признаха, че в Англия например тази година е имало лек спад в броя на приетите наши студенти. За догодина обаче само до момента е отбелязан 30% скок в ранните записвания, сочат наблюденията им. В Холандия също е регистриран 20% ръст на чуждестранните студенти, включително и на българските кандидат-висшисти, които от 470 през 2017 г. в момента са нараснали до 3126 и вече се нареждат на 6-о място по брой студенти в страната на лалетата.
От "Дарби" също не забелязват спад в интереса към висше образование в чужбина. Оттам свидетелстват за запазване на интереса към чужди вузове, а на места - дори за увеличаване. Въпреки Брекзит оттам отново откроиха Великобритания като фокус на желанията на кандидат-студентите заради революционното решение на британското правителство да даде на завършилите дадена степен чужденци 2 години, в които те могат да останат на територията на страната и да си търсят работа. През последните години постоянно нараства броят на българските студенти в Германия и вече надхвърля 6840 души, коментираха още оттам.
ИНТЕРЕС
Специалностите, които се радват на най-голям интерес сред чуждестранните студенти в Европа, включително и българските, са икономическите - те продължават да са безспорен лидер по брой желаещи да се обучават в тази сфера (над 35% от кандидатите). Около 30% от кандидатите да получат диплома от европейски университет обаче се преориентират и избират инженерни специалности, показват данните на "Дарби". На трето място по интерес са изкуствата и дизайнът, следвани от правото и компютърните специалности (около 15% обучаващи се студенти). В топ 10 на най-желаните специалности сред чуждестранните студенти са още медицинските направления като здравни грижи и др., езиците, архитектурата, масовите комуникации и медицината и стоматологията. Мениджмънт, право и компютърни науки са трите най-желани специалности сред българските студенти в Англия, показват данните на "Интеграл". В Холандия нашенците избират най-вече бизнес специалности, програмиране, арт дизайн, дизайн на видеоигри, спортен мениджмънт, психология и др. В Дания и Швеция българите се спират най-вече на маркетинг, туризъм, мултимедиен дизайн и ИТ специалности. Заради Брекзит европейските университети увеличават програмите си на английски език, все повече стават и новите иновативни специалности, отговарящи в по-голяма степен на потребностите на пазара на труда, казват консултантите. Сред радващите се на висок интерес специалности са тези, свързани с ИТ технологии, уелнес и здравословен начин на живот, инженерни науки, съвременна медицина и биотехнологии, развлекателна индустрия и спорт.
КЪДЕ УЧАТ НАЙ-МНОГО БЪЛГАРИ
Общият брой на обучаващите се в момента във Великобритания българи е около 6000 студенти. В Холандия през 2018 г. нашите студенти са били 3126, което е близо 8 пъти повече от 2017 г., когато те са били едва 470 на брой, казват от "Интеграл". В Германия данните показват, че имаме 6840 записани към 2017 г. български студенти, а във Франция - 1200 към 2016 г.
ЛЕГАЛИЗАЦИИ
В Холандия и Англия е достатъчна нотариална заверка на копие на дипломата и лицензиран превод на английски език от заклет преводач, за да се запишат студентите в университет, обясняват от "Интеграл". В Дания е достатъчен превод на нотариално заверено копие, докато в Германия и Австрия се изисква легализация на дипломата за средно образование. В Испания по-скоро изискват легализация на документите на испански за програмите на испански език.
РАБОТА
Данните за броя на легализираните документи за висше образование, които са нужни за работа в чужбина, също отбелязват спад. През 2017 г. МОН е издало 15 882 удостоверения Apostille на документи, издавани от нашите висши училища (от тях 5486 бр. на дипломи за придобита образователно-квалификационна степен). През 2018 г. броят им намалява до 14 859 (от тях 4786 бр. на дипломи за придобита ОКС), а за деветте месеца на 2019 г. - до 10 226 (от тях 3360 бр. на дипломи за придобита ОКС).
БАНКА КАДРИ
Номер едно в класацията на училищата с най-много младежи, кандидатствали за легализиране на дипломи, е Американският колеж в София, следван от три столични школа - 91-ва немска езикова гимназия, 73-то средно училище с преподаване на чужди езици "Владислав Граматик" и Софийската математическа гимназия, показват данни на МОН. На пето място по ученици, изпращащи младежите си в чужди вузове, се нарежда Езикова гимназия "Пловдив", на 6-о - Първа езикова гимназия - Варна, а на 7-о - Втора английска езикова гимназия "Томас Джеферсън" - София. В топ 10 са още Първа английска езикова гимназия - София, Езикова гимназия "Иван Вазов" - Пловдив, и Немска езикова гимназия "Гьоте" - Бургас.
ПОЛЕМИКА
В тържественото си слово по случай началото на академичната година ректорът на СУ разкритикува своя колега проф. Ивайло Дичев заради статията му "Как катастрофира висшето образование в България". В нея той посочва, че в СУ доста повече от половината студенти са софиянци и много родители от провинцията решават вместо в столицата да пращат децата си направо в Германия, където, като се пресметнат стипендии, общежития, стол, библиотеки, не излиза много по-скъпо оттук. По думите му "чуждестранни студенти България почти не привлича - не само защото нямаме достатъчен престиж, а и защото нямаме курсове на английски, кампусите ни са в безумно състояние, Студентският град в София е просто изпитание, а административните пречки - мъчителни". На това проф. Герджиков отговори, че броят на чуждестранните студенти в СУ нараства, като тази година е над 1300 студенти, или над 6% от общия брой на студентите. "Причината е, че специалности и програми на английски, а и на други езици, не липсват - всъщност те са десетки", каза той. Според проф. Дичев проблемът в България е не просто в това, че почти всеки вече може да се запише в университет, а че веднъж записан, почти сигурно ще завърши заради финансирането, направено така, че преподавателят няма никакъв интерес да скъса студент, защото програмата му губи „клиент“. "Гарантирано завършване на всеки записан студент няма, като в моята специалност завършват не повече от 25% от записалите се. Това се дължи на факта, че не е вярно и твърдението, че ако студентът бъде скъсан и отпадне, се губи финансирането", опонира проф. Герджиков.
