През учебната година родителите като цяло участваха по-активно в обучението на децата си, като заместиха до определена степен учителите и съучениците им. Затова сега, на прага на второто пандемично лято, децата все повече искат да прекарват време сами - със свои връстници, а не толкова със семейството. Показателен за това е засиленият интерес към летните форми на обучение с преспиване. Тази тенденция е забелязала в комуникацията си с родители и ученици Ирина Христова, дългогодишен образователен консултант и организатор на летни езикови лагери от британски тип в България.
"С 30% се е увеличил процентът за учениците, записали се за ранен летен лагер тази година", коментира Христова. По думите й съотношението е 60 към 40 в полза на момичетата, като 25% от тях са на 11 години, следва сегментът на 12-годишните - 20% и по-големите - 13-15 г. Засилен интерес имало и от второкласници и третокласници към програми с езиково обучение.
Според образователния консултант анонсираната преди дни програма на МОН за летуване на 30 000 ученици е напълно в прогнозите и тенденциите за лято 2021 г. За разлика от западните държави обаче, където при подобни програми акцент е наваксването на пропуските и ученето в съчетание със спорт и занимания по изкуства, у нас тя е насочена предимно към забавленията. "Все още не се знаят детайлите по програмата - например по какви критерии ще бъдат подбирани учениците, но прави впечатление, че у нас лятото се схваща като време предимно за почивка, докато на Запад казват: "Това лято е по-различно, затова за учениците трябва да има почивка плюс още нещо", посочи тя.
Пандемията пренастори доста от поведенческите ни модели, особено що се отнася до образователната сфера, коментира още Христова. Тъй като т.г. учебното време бе прекарано предимно пред компютрите, сега учениците нямат толкова голяма потребност да използват телефоните в свободното си време и сами търсят занимания, които да задоволят потребностите им от движение.
Дистанционното обучение принуди образователната система да започне да използва нови визуални методи на преподаване, навлязоха по-активно техническите средства, даде се възможност и за усвовяване на нови умения от учениците - за учене при засилена концентрация, за организация на времето, поставяне на приоритети и т.н., констатира още Христова. Най-много е паднала мотивацията при силните ученици заради липсата на изява и конкурентна среда. Повишеният родителски контрол пък е помогнал на учениците със среден успех - за тях е било положително това, че не са пресирани от време и от напрежението покрай тестовете в училище.
Сред негативите от онлайн обучението пък образователният консултант посочва липсата на емоционални преживявания в класната стая, намалялата мотивация като цяло, свиването на кръга от сфери, към които младежите проявяват интерес и др. Най-силно е проличало изоставането по отношение на физическата активност, особено при груповите спортове, при които се формират умения за работа в екип и толерантност. Липсата на комуникация очи в очи пък е ограничила чувството на децата за собствена стойност и за приобщаването им към дадена група или училище.
