"Не предлагаме вероучение и задължителна религия, а нов час по етично възпитание, по възпитание в добро. Светският характер на образованието ще се запази". Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев на голяма дискусия, посветена на изучаването на религии и добродетели в българските училища, която се излъчи на живо в каналите на МОН във Фейсбук и YouTube.
По думите му учениците имат нужда от знания за историята, културата и наследството ни, както и от умения да развият критериите си до добро и зло. В този смисъл новият предмет ще засили възпитателната функция на училището, която е позабравена. За целта по него ще бъде предложена напълно нова учебна програма с фокус върху добродетелите, културата, етиката, философията, но и с елементи на религия, като родителите ще могат да избират дали децата им да учат религия или добордетели. По думите му програмата му ще е с плуралистичен характер, а не догматична.
"Трябва ли да се лишим чрез религия да възпитаваме децата в добродетели? Защо да не могат да научават за тях не само чрез Зевс, но и например чрез Исус", попита Вълчев. Министърът отчете като пропуск на МОН това, че не е представил подробна концепцията по новия предмет и обеща до 8 май да представи такава. Според него новият предмет може да бъде въведен постъпателно, първо за 1. клас - през учебната 2026/27 г. До тогава според него има време да се обучат началните учители.
Както "Сега" писа нееднократно, министър Вълчев лансира преди месец идеята за въвеждане на нов предмет религии и добродетели, в който според последващите обяснения стана ясно, че децата да учат за различни ключови добродетели като честност, уважение, прошка, толерантност и отговорност.
На форума присъстваха над 100 участници, които представиха различни и на моменти полярни гледни точки по темата, предизвикващи ту ръкопляскания, ту освирквания. Сред участниците бяха българският патриарх Даниил и главният мюфтия Мустафа Хаджи, които подкрепиха задължителното изучаване на религия в училище, както и народни представители, учители, родители и др. Доста от мненията бяха в подкрепа на новия предмет, а сред изтъкваните аргументи - нуждата от възпитание на подрастващите, от познание за това какво предлага и казва религията, от запълване на празнината, която родителите не могат да запълнят в ценностно отношение и др.
Не липсваха и критични гласове, според които проблемите, които новият предмет си поставя за решаване, няма да се решат със задължителна религия, а с други методи. Сред поканените бяха и представители на гражданския сектор - неправителствени организации и др., макар че отделни учители и организации изразиха разочарование, че не са получили покани. Tакава например са нямали до късно вчера от Национална мрежа за децата, която наскоро сподели притесненията си, заедно с още над 50 НПО-та, от новия предмет и други готвени промени в образованието, свързани с оценка за дисциплина, по-лесно налагане на санкции и др. Едва след изрично настояване, днес и НМД можа да представи позицията си.
"Против"
"Не разбирам какво обсъждаме. Обсъждаме нещо, което не знаем какво ще бъде. 50% от учениците са функционално неграмотни. Какво правим с тях? Учебната програма е претъпкана, още ли материал ще добавяваме", попита Георги Богданов от НМД. "Основното място за възпитание е семейството. Ако родителите или учителите не изповядват ценностите, които заложи МОН, как ще ги възпитаваме в децата. Как изобщо ще осигурим всички членове на обществото да вярват в тези ценности", попита депутатът Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ. По думите й в отговора, който е получила от МОН за добродетелите, които ще се изучават по новия предмет, се посочват 5 ключови добродетели, но в тях не се включват например свободата и трудолюбието.
Бившият просветен министър акад. Николай Денков попита какво ще се прави в семесените райони - как там децата ще се делят на групи и едните ще учат за православие, а други - християнство, и няма ли това да доведе разделение. До същия сблъсък според него може да се стигне и при съчетаването на Стария завет за развитието на обществото и научните обяснения и постижения. Религията е изиграла важна роля за оформяне на цивилизациите, но между самите религии има сблъсъци. С развитие на епохата на просвещението и навлизането на етиката и философията стигаме до етап, в който се търсят общочовешките ценности, които да обединяват различията между религиите", посочи той. Акад. Денков изрази и сериозни резерви относно готовността за въвеждане на нов предмет и обезпечаването му с квалифицирани учители. На липсата на обучени педагози, които да преподават, и на неясното засега учебно съдържание, наблегна и Яков Джераси от Националния съвет по религии и общности.
"Училището действително е абдикирало от една от ролите си - да формира личности. Тук е вакуумът. Но решението не е религията, а социално-емоционалното учене, което става с личен пример и преживявания", коментира Жени Лазарова, психолог. По думите й няма никакви научни доказателства, че религията може да формира личности, нито че с изучаването й децата стават по-добри. "Добрият човек е психично здравият човек. Към това трябва да се стреми училището, а ролята на религията следва да бъде само в аспекта на знанията", смята тя.
"За"
"Обществото е в тежка ценностна криза. Живеем безценностно, не показваме добродетели. Трябва да обсъждаме не дали да има такъв предмет, а как да се въведе", коментира Атанас Семов, член на Конституционния съд. "При сегашната девалвация на семейните ценности добордетелите са във вакуум. Училището може да възпитава в добродетелите, които не са формирани в семейството", посочи проф. Андрей Чорбанов от "Възраждане". "От 240 училища в София само в 8 се изучава религия. Защо дискриминираме останалите ученици, те нямат достъп да изберат", каза Данко Калапиш, директор на 107-мо училище, който е и преподавател по религия.
"Искаме да се учи религия, не защото искаме учениците да станат вярващи, а защото християнството е в основата на всичко, което наричаме европейска цивилизация и българска идентичност", коментира бившият депутат Петър Николов. По думите му религията не е антиевропейска практика, а напротив - изучава се задължително в редица държави, в които родителите имат право на избор дали да учат религия или етика. "Всички либерални ценности, свободата, правото на живот, правата на човека изхождат от християнството. Познанието за християнството е ключът към разбирането на всичко друго", заяви той.
"Универсалните общочовешки ценности са религиозните ценности. Всички религии се стремят към общочовешките ценности. Религията е факт, не може училището да се прави, че тя не съществува", коментира и депутатът Тома Биков от ГЕРБ, който посочи, че с въвеждането на новия предмет не се отнема светското образование, което изисква свобода и плурализъм, а просто се отменя атеистичното образование, което сме имали досега.
"Всички добродетели - и трудолюбие, и свобода, отговорност и др. - са в учебните програми по религия, която сега се изучава като свободноизбираем предмет", коментира проф. Магдалена Лекгоскуп, декан в Православния факултет на Великотърновския университет. По думите й според образователни документи на Съвета на Европа религията е важна база за общата култура и пълнотата на светското образование на учениците, а не познаването й води до конфликти и фанатизъм. Учители по религия има, заяви тя, посочвайки различните специалности, по които могат да се подготвят те във Великотърновския университет. Същата готовност за обучение на учители по религия изрази и ректорът на СУ проф. Георги Вълчев, който заяви, че много бързо могат да бъдат подготвени нужните педагози, стига това да се заложи като държавна задача на висшите училища.
НАЧАЛО
"Днешната кръгла маса е само началото на обществения диалог. Тя не е финален етап, а първа стъпка към разработване на концепция и конкретни предложения, които отново ще бъдат подложени на обсъждане. Нашата цел е да търсим заедно балансирани, разумни и устойчиви решения - в интерес на децата и на образованието в България", написаха междувременно от МОН на фейсбук страницата си.
Оттам обясниха, че целта на събитието е да се създаде пространство за равнопоставен и открит диалог, като единствените ограничения за участниците са наложени поради логистични ограничения, свързани с формата на събитието и необходимостта да се осигури възможност за изказване на всеки участник. Повече от 150 покани са били изпратени преди близо месец, като потвърдилите са над 100 участници. "Всеки от присъстващите ще има равна възможност за участие и ще може да изкаже позицията си. За да гарантираме пълна прозрачност, дискусията ще се предава на живо във Facebook страницата на МОН, в YouTube и на интернет страницата на Министерството. Запис от събитието ще бъде достъпен и след това, така че всеки заинтересован да може да се запознае с мненията и аргументите на всички участници", увериха оттам.
