До 2026 г. всяко българско училище трябва да разполага със STEM кабинет, изграден с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Надеждата е с това учениците да започнат да придобиват конкретни и по-практични умения за живота, което би било ключово за промяна в образователната ни система. Съдейки по забавеното одобрение на училищните проекти обаче, ситуацията засега не дава повод за голям оптимизъм. Масово дейностите в редица училища са в процес на проучване, планиране и договаряне, а същинската част тепърва предстои, показа проверка на "Сега" в няколко произволни училища. Какви са опасенията на директорите, които засега никой не разсейва?
Някъде нещата се случват лека-полека
"Вече сме на етап строително-монтажни работи. Избираме цветове за щорите. Надявам се до месец да сме готови", коментира пред "Сега" Людмила Дерменджиева, директор на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" в Гоце Делчев. Проектът на училището й е за 363 хил. лв. Изграждането на три СТЕМ помещения е планирано за около 81 хил. лв. и за него може да се мине без обществена поръчка. За оборудването и обзавеждането на 6 високотехнологични класни стаи обаче, които ще са за 280 хил. лв., ще се наложи обявяване на подобна процедура. "Засега нямаме проблеми, ще видим, като обявим обществената поръчка, може да няма много желаещи да я изпълнят", казва директорът. Към момента за нея по-притеснително изглежда това, че засега не са получили средства по Плана за възстановяване, а вече са платили част от дейностите със средства от бюджета.
"В процес сме на договаряне на строително-монтажните работи, но сме към финала на обществената поръчка за техниката, с която ще разполагат СТЕМ кабинетите", коментира Емилия Гелева, директор на СУ "Христо Ботев" в Сапарева баня.
Другаде не са започнали
"Бяхме от последните одобрени и не успяхме да се организираме през лятото. Планираме следващото лято да започнем ремонт да помещенията, за да не пречим на учебния процес", казва Мариета Христова, директор на СУ. "В. Левски" в Елин Пелин. Проектът им за изграждане на СТЕМ център е в областта на дизайна и цели да подпомогне обучението в професионалната паралелка по "компютърен график" и профилираната - по софтуерно и хардуерно инженерство. Той е за 300 хил. лв., с които ще се изградят и оборудват две класни стаи и 3 помощни помещения, в които е планирано да има 3D принтери, фотографска техника и др. "Възможно е да има проблеми, инфлацията е много висока. Може би ще се наложи да направим компромис с качеството на техниката - вероятно ще купим морално остаряла техника", опасява се тя.
"Желаещи да продават - много. Важно е директорът да е достатъчно грамотен и да сравни какво се предлага на пазара, както и да купи нужното", казва Христова. Тя казва, че не е правила проверка на наличната към момента на пазара техника, но също така признава, че вече направо са забравили какво точно са заложили в проекта си. "Голямо беше забавянето. Цялата процедура не бе добре проведена, вкл. като логистика. Така и така накрая ще ни проверяват под лупа, защо беше нужна тази сложна процедура и бумащина с писането на концепции, одобряването, връщането им и т.н., чуди се тя. "Последните училища накрая ги одобриха по бързата процедура", спомня си директорът.
В ОУ "Христо Ботев" в с. Ботево, общ. Тунджа, са започнали част от проучвателните дейности, но тепърва им предстоят строителни работи, както и обзавеждане и оборудване на два кабинета по математика и информационни технологии, които смятат да оформят с финансиране от 181 хил. лв. За строителните работи директорът Моника Петрова смята да изчака неучебен период, за да пречи на учебния процес. Техниката, все още, по думите й, е "далечна работа". "Техниката, която сме заложили преди 2 г., старее бързо. Дано от Управляващия орган измислят нещо, например да актуализират някои от общите параметри за техниката, заложени предварително", надява се тя.
Трети се чудят
"Повечето проекти бяха изготвени през 2021 г. и дълго чакаха одобрение. Последните договори с училищата бяха сключени едва в края на 2024 г. За 3 години има огромна разлика в цените на строителните материали и техниката", коментира Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народна просвета и директор на 119-то училище в столицата. Сумата, нужна за изграждане на СТЕМ центъра в неговото училище, е набъбнала с 40% - от 400 хил. лв. на 560 хил. лв. Засега той не е обявил обществена поръчка и обмисля от какво да спести - дали от строително-монтажни дейности или от техника. При други училища обаче разликите излизали от порядъка на 35 до 50%.
По-големите училища, получаващи и по-големи суми, задължително трябва да минат през процедурата на обществените поръчки. "Ако заложим дейностите и цените от 2021 г., кой ще се отзове на поръчката", чуди се той. Той е задал и конкретни въпроси до министерството - допустимо ли е да има разлика в планираните в концепцията количества оборудване, софтуер, обзавеждане и строително-монтажни работи и фактически закупеното и заплатеното. "Отчетът с разлики в количества и цени ще бъде ли допустим и одобрен? Има ли риск от евентуално неодобряване на финансовия отчет при наличието на разлики в количества и цени на оборудване, софтуер, обзавеждане и СМР? И ако има такъв риск - то тогава разходваните средства ще бъдат ли за сметка на бюджетите на училищата?", пита той.
Заради голямата разлика във времето на подаване и одобряване на концепциите, и сключването на договори и последващи анекси за изпълнението, както и заради повишените цени на стоки, доставки и услуги от Съюза смятат, че училищата ще бъдат в несъстоятелност да изпълнят одобрените концепции по отношение на оборудване, софтуер, обзавеждане и строително-монтажни работи. "Успоредно с това ще се получат разлики както в количествата на предвидените стоки и услуги, така и в тяхната фактическа към днешна дата цена", се казва в писмото им до МОН.
От МОН подготвят отговор на въпросите на директорите, зададени им и от "Сега". Самите училищни началници са получили указания ако имат питания, да се обръщат към изпълнителната агенция "Програма за образование" и да ги качват в ИУСН. По информация от РУО училищата, които вече имат изградени СТЕМ центрове, са около 60. По техни обяснения това са училищата, които най-бързо са успели да подготвят проектите си, съответно и по-бързо са били одобрени.
По силите на една община
Като изключим финансовата страна на въпроса, административната също не е за подценяване. Кметът на Тунджа Станчо Ставрев например се чуди как едно сравнително голямо училище с голям бюджет и доста ученици ще успее да управлява и администрира подобни големи СТЕМ проекти, които по принцип са по силите на цяла една община. "Впечатлението ми е, че те трябваше да минат през общините, а не да бъдат оставяни безконтролно в ръцете на училищата, които нямат нужния технически и административен капацитет за менажирането им. Изискват се много ресурси. Трябва методическа подкрепа от общините, но те са оставени встрани от училищните СТЕМ проекти, въпреки че сградите на училища са общинска собственост", казва той.
Важни са хората
"Истината е, че всичко се случва благодарение на учителите и техния ентусиазъм. СТЕМ се превърна в една дъвка, която е излишна. СТЕМ може да се прави и с жълти стотинки, важно е учителите да разберат концепцията и да бъдат обучение как да я прилагат", казва Христова. Тя споделя, че предстои обучение на учители от нейното училище, които ще преминат безплатен курс в Националния СТЕМ център за това как да преподават умения.
Действително, по оперативната програма за образование предстои голям европроект, по който 38 962 учители следва да минат през курсове за прилагане на компетентностен подход в училищата. "Обучението на учителите стабилно се бави. То също трябва да приключи до края на 2026 г. Може да си представим толкова много учители как ще бъдат обучени за няколко месеца, пак с компромис с качеството", опасява се Стаматов. По този повод от МОН посочват, че е планирано процедурата да бъде обявена за кандидатстване през първото тримесечие на 2025 г., а реалното й изпълнение да започне до средата на годината. По нея ще бъдат разработени и обучителни материали с интегрирано учебно съдържание в конкретна STEM среда, в т.ч. по теми в областта на природните науки, зелените технологии и устойчивото развитие, роботиката и киберфизичните системи, математиката и информатиката, 3D дизайна и прототипирането, за организиране на интердисциплинарно обучение.
ОТЧЕТ
В отговор на въпроси на "Сега" от МОН посочиха, че към 1 януари са сключени договори с 2228 училища, като са изплатени 69 млн. лв. Над 320 училища са стартирали строителни дейности, а по тези които не се финансират строителни дейности, са сключени договори за доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане. По 105 договора към училищата са изплатени над 90% от отпуснатата безвъзмездна финансова помощ, а по 20 договора са представени окончателни финансово-технически отчети, които след одобрение ще бъдат успешно приключени.
Относно късното одобрение на проектите от ведомството обясняват, че процедурата за СТЕМ центровете е обявена през април 2023 г. с три крайни срока - 21 август 2023 г., 19 септември 2023 г. и 19 откомври 2023 г., удължени до 17 април 2024 г., като подадените в структурата за наблюдение и докладване проекти са от 2023 и 2024 г. Оттам посочват, че тъй като при определяне на необходимия бюджет за процедурата са представени индикативни оферти, въз основа на които е формиран съответния бюджет, то този бюджет следва да се използва при възлагане изпълнението на предвидените дейности на външни изпълнители. В случай на настъпили промемени обаче в цените на предвиденото оборудване, софтуер, обзавеждане или строителни работи "в етапа на изпълнение на проектите са допустими промени в одобрените концепции".
