Въпреки зададения от министерството на образованието курс към преминаване към едносменно обучение, в София все още 51% от учениците учат на две смени. Това показват данни на Национална мрежа за децата, позовавайки се на информация от МОН, Национална електронна информационна система за предучилищно и училищно образование (НЕИСПУО) и НСИ. Данните навеждат на извода, че доста трудно ще постигнем целта през 2028 г. всички ученици да учат на една смяна.
През 2016 г. МОН реши всички български училища да преминат на едносменен режим, като предписанието бе това да се случи до 2020 г. Само година след решението стана ясно, че този срок е нереалистичен за някои общини, както откъм осигуряване на средства, така и от гледна точка на техническата възможност за разширяване на материалната база - дори при осигурени пари, да се намерят терени или възможности за разширяване в рамките на наличните. "Така през 2018 г., МОН удължи срока на предписанието на "9-10 години", или иначе казано - до 2028 г., като предвид данните се смята, че основни причини за удължаването са лошото планиране и хроничните проблеми с районирането, недостига на училища и струпването на ученици в едни училища за сметка на други в София и най-големите градове", посочват от НМД.
Според тях към днешна дата дори този удължен срок изглежда под въпрос, съдейки по данните към момента. Те показват, че в София на две смени продължават да учат 141 194 ученици, което е 51% от всички учащи от 1 до 12 клас. Още 110 389 деца в други 20 области в страната също са на двусменен режим. Така 35% от всички над 710 000 ученици у нас се обучават на две смени. Реално само в 7 от 28-те области в страната проблем с предписанието няма.
В столицата 54 са основните и средните училища от общо 237, в които има проблем с материалната база за преминаване на едносменен режим, като заедно с гимназии и професионални и спортни училища, които все още са на две смени, броят им става 90 (или 38% от учебните заведения). По данни на НСИ става дума за 38 635 ученици в средните столични училища, 10 484 в основните и 10 299 в професионалните гимназии.
След София с най-много учащи на две смени е Варна - с 21 600, след това са Пловдив - с 16 754 ученици в 21 училища и Бургас - с 14 828 деца в общо 50 учебни заведения.
От данните за други големи градове се вижда, че в Кърджали на две смени учат 2941 деца, съсредоточени в две средни училища, във Велико Търново - три училища с общо 1596 деца, а във Враца и Търговище има по 1 училище, които нямат достатъчно капацитет да съберат децата в часове до обяд.
ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ
Процесът по преминаване към една смяна буксува основно поради действия или бездействия на местните власти, както и липса на стратегически решения извън спорадичното разширяване на базата на дадено училище, заключават от НМД. "В опит да бъде намерено временно решение за училищата с най-недостатъчна база, но с най-много деца, преди седмици от министерството предложиха дори старт на учебните занятия от 7.30 ч., като оправдаха това с опит за облекчаване на сутрешния трафик, но реално се търсеше възможност как децата от втората смяна да не учат до късен мрак", поясняват оттам. Повече за започването от 7:30, може да видите тук.
При 1/3 от децата в България, които са на двусменен режим заради недостатъчен капацитет на училищната база за всички записани, мерките това да се промени изглеждат и бавни, и странни, посочват от НМД. "Много често решенията на общината всъщност влошават положението, като например предложението огромното столично 32-во средно училище да погълне по-малкото и известно с добре развитото си приобщаващо образование 76-то основно училище, тъй като първото не може да изпълни приема си за 1 клас. По този начин вместо броят на ученици в едно училище планирано да намалява, той изкуствено се увеличава и още повече – пряко вреди на по-добре работещото с по-малко деца училище", дават за пример от организацията.
По същия начин според тях не става ясно, например, "защо трябва да се разрушат грижливо оборудвани помещения за образователни занимания в столичен детски музей и да бъдат дадени на 55-то средно училище, което има огромен проблем с приема в 1 клас, вместо да се търсят възможности за преотстъпване на сгради в същия район с държавна собственост на Минно-геоложкия университет, които не се ползват активно". "По същия начин множество държавни училища, бивши техникуми с огромни сгради пустеят, докато съседните на тях обшински училища се пукат по шевовете", казват оттам.
От НМД посочват и други примери - бившето 13-то средно училище на Женския пазар, което Столичният общински съвет преотстъпва за втори период от 10 г. за ползване на министерството на културата и подопечната му Класическа гимназия, като дори е обявена обществена поръчка за ремон с общински средства. "Класическата гимназия, макар и със силно свит прием, се помещава в две сгради, докато цитираното вече 32 СУ, 18 СУ и Немската гимназия в същия район страдат от остър недостиг на пространство и учат на две смени, за класни стаи се пригодяват всякакви странни помещения, а вече се наблюдава някои училища да отказват и прием на предучилищни групи, тъй като се налага да ползват помещенията за 1-ви и по-горни класове. Това от своя страна засилва още повече хроничния недостиг на места в предучилищна възраст, която в същото време е задължителна!", посочват оттам. По съшия начин общината години наред не съдейства на 139 СУ в София да си върне незаконно взета за строеж част от двора на училището, което е принудено да поддържа огромни групи в занималня поради липса на достатъчно стаи. Училище в Пловдив пък от години настанява ученици от 1-ви клас в пригоден коридор на партерно помещение в жилищен блок, съседен на училището.
ПРОБЛЕМИ
Двусменният режим влече след себе си редица недъзи като невъзможност на училищата да организират задължителното по закон целодневно обучение за начален етап, достатъчни места и време за извънкласни дейности и спорт, места за хранене и адекватна почивка и баланс на учебното време с това за личностно развитие, спорт, хобита и време със семейството, казват от НМД. Двусменният режим много често е и причина учениците да носят тежки раници поради липса на класни стаи, където да оставят учебниците си, а самата пренаселена среда и събирането на деца на възраст между 5 и 19 години на едно място е предпоставка за тормоз и насилие.
Още по темата:
