България и Румъния започват проект за модернизация на учебните програми в прогимназиален етап с подкрепата на ОИСР и ЕК, чиято цел е да се освободи учебно време за повече практическа работа на учителите. Това съобщи министърът на образованието проф. Галин Цоков при представянето на проекта.
Припомняме, че от месеци МОН говори как текат непрекъснати обсъждания със заинтересованите страни, в резултат на които са разработени визии за промени в учебните програми и оценяването (такива не са представени на обществото). По този начин са предприети "реални стъпки за създаване на нова концепция на учебните програми по линия на двустранен проект, финансиран през техническата подкрепа на ЕК", гласеше отговор на министър Цоков на депутатско питане за свършеното през мандата му. Очевидно става дума за въпросния проект, чието начало вече е факт.
Проектът се изпълнява от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) чрез инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз и в партньорство с Главна дирекция "Реформа" на Европейската комисия. В неговите рамки ще се предостави целенасочена подкрепа на двете страни за разработване на ресурси за подобряване на резултатите на учениците и за качеството на образованието. Една от основните му дейности залага на преразглеждане на рамката на учебните програми, така че изучаваният материал да се облекчи от фактологическо претоварване, но в същото време да се постави акцент върху компетентностите и уменията на учениците. Ще бъдат разработени и учебни ресурси, които да подпомагат учителите да прилагат новите подходи в преподаването и оценяването. В училищата ще бъдат създадени професионални общности, които ще насърчават педагозите да използват и да прилагат новостите в учебния процес.
В рамките на проекта ще се организират и срещи с институции на централно и регионално ниво, с учителски синдикати, преподаватели, образователни експерти, за да се набележат конкретни мерки за подобряване на съществуващите разпоредби и процедури, свързани с разработване на учебни програми и мониторинга на изпълнението им. Ще се организират и семинари за обучения, както и малки пилотни проекти, с които да се апробират новостите.
От съобщението на МОН не става ясно колко време ще продължи проекта, т.е. кога реално може да очакваме нови учебни програми, както и на каква стойност е. При всички случаи ще са нужни няколко години, докато новите програми станат факт. Освен това създаденото по проекта трябва да получи и политическо одобрение, за да стане факт, което на този етап изглежда под въпрос предвид политическата нестабилност.
Проф. Цоков обясни, че на базата на проекта може да се върви към компетентностно ориентирани програми, които да дадат рамките на уменията, които трябва да овладеят учениците по съответния учебен предмет. Според него е предимство, че ще се обединят усилията на две съседни държави - на България и на Румъния, които имат сходни проблеми, включително и на резултатите на учениците в изследването PISA през последните години. "Това е началото на един процес, защото ще имаме определени рамки, които да развиваме. Те ще бъдат широко обсъдени с учители, социални партньори и родители", каза още министърът. По думите му учебните програми не могат да бъдат разглеждани изолирано и припомни, че в момента МОН апробира рамка за качество на обучението, пряко свързана с това да има баланс между знания и компетентности за справяне с живота.
Андреас Шлайхер, директор на "Образование и умения" в ОИСР, подчерта, че освен реформа в учебните програми, проектът залага и на разработването на ресурси за преподавателите и нови подходи за оценяване. "Не може да има по-голяма и по-мощна инвестиция за бъдещето. Едно е ясно - образованието не е за да учиш, а за да помага на младите да се ориентират с увереност в сложния и динамичен свят", каза той.
