Седем години трябваха, за да установим, че новите учебни програми от първи до десети клас са сложни, претрупани с факти и несъобразени с възрастта на учениците. Техният преглед започна в началото на 2022 г. от екипа на тогавашния просветен министър акад. Николай Денков с допитвания до деца, родители и учители, продължи по времето на служебния му наследник проф. Сашо Пенов и ще завърши при сегашния проф. Галин Цоков, който вече обяви дългоочакваните проекти за промени. Близо двугодишните усилия на министерството на образованието, по всичко изглежда, ще се окажат безсмислени, защото редакциите на места са толкова символични, че не си струва изобщо да се описват. Големите промени, които ще направят програмите по-рамкови и ориентирани към умения и ще доближат учебното съдържание до живота, отново са оставени за след 3-4 години - когато на власт ще е друго правителство, на което могат да хрумнат съвсем различни идеи.
"Залудо работи, залудо не стой"
Промените в програмите в началния етап в МОН са толкова козметични, че спокойно можеха да не бъдат предлагани. Едва ли някой може да види някакъв смисъл като цел на предмета изобразително изкуство да се запише "съдейства за изграждането" вместо "изгражда" художествената и естетическа култура на учениците. Само експертите биха могли да обяснят какво съществено ще се промени, ако по технологии в първи клас децата не трябва да "използват" колела и оси за задвижване на играчки или модели, а просто "да разбират ролята" на въпросните колела и оси за задвижване на играчки. Единственото ново нещо в първи клас е, че децата ще трябва да могат пишат правилно думите "в" и "във", "с" и "със".
Колко ли време е било нужно, за да се стигне до резултата, очакван от второкласниците по български - да разграничават ударена от неударена сричка, а не ударена от неударена гласна? Или пък да съставят не просто кратки съобщения, ами "писмени" съобщения? Хубаво е децата да могат да могат да оформят поздравителна картичка и да полагат грижи за растения и животни (макар че това не е облечение в програмата), както и да знаят що е то герб (добавя се като ново понятие), въпреки че за него се учи и сега във втори клас. Няма особен смисъл обаче вместо да могат "наблюдават продължителността на деня" второкласниците да трябва да могат да "представят в табличен вид резултати от наблюдения върху продължителността на деня". Човек направо се изумява кому е нужно вместо "организиране на изложби и базари, свързани с представяне на проектна дейност", да се запише, че учениците следва да имат "участие" в същите изложби и базари.
От МОН вероятно са се надявали, че никой няма да прочете програмите - иначе няма как да си обясним и други подобни нелепици в предложените промени за 3 и 4 клас. Третокласниците вече ще трябва не да разграничават "ударена от неударена сричка в дума", а да пишат "правилно думи, които съдържат група съгласни", както и да оформят лично писмо по образец. Но що за замисъл има в това вместо да предлагат рецепта за здравословна храна, учениците занапред да трябва да "познават" такива "рецепти", или пък вместо да "дават" идеи, да трябва да "предлагат" идеи.
Още една промяна - в програмата по технологии за 4 клас, звучи като шега - освен "самостоятелно и в група", учениците да могат да организират рационално работата си и "или в екип". Всички ще се досетят и защо се премахва думата "макетен нож" при обработването на хартия и картон по технологии в 4 клас и се добавя далеч по-благоприличното "обработва хартия и картон, като безопасно използва инструменти". Поправката звучи като всичко друго, но не и като загриженост за безопасността на децата.
"Оптимизиране"
Промените в програмите между 5 и 8 клас предполагат известно оптимизиране, но са прекалено плахи. По български език петокласниците ще бъдат облекчени от правенето на морфемен анализ, но ще бъдат натоварени с нова тема - еднородни части в простото изречение, която преди се учеше в шести клас. Вместо да композират текст разсъждение в определен обем, ще трябва да структурират "текст-отговор на житейски въпрос". По литература учителите ще избират дали да заменят произведението "Троица братя града градяха" с друго - "Слънце и Грозданка".
По математика, която бе определена като най-сложния предмет в прогимназия в ученическите анкети, все пак се предлага реално облекчение - петокласниците вече няма да учат за проста лихва. Часовете им за нови знания по този предмет се намаляват от 55% на 50%, а тези за упражнения и преговор се увеличават от 37 на 42%.
По география от МОН са се вслушали в мнението на учители, че не е нужно петокласниците да се ориентират с компас. Остава обаче задачата им да се ориентират "по Слънцето, по картата, по местни признаци". Вместо за мащаб, ще трябва да учат за глобус, а вместо да определят географски координати по глобус и карта и да изчисляват действителни разстояния, занапред ще трябва да определят местоположение на обект спрямо главните паралели и Гринуичкия меридиан. В програмата отпадат доста очаквани резултати - като това учениците да дават примери за изкопаеми горива, да изчисляват средна гъстота на населението и др., вкл. и понятия като "числен мащаб", "Лавразия", "Гондвана", "атмосферно налягане", "приливи и отливи", "пасати" и "тера роса". На тяхно място се добавят нови - да разпознават видове географски карти и начини за картографиране, да описват различни форми на релефа, да представят информация за природните зони в различни форми, вкл. и чрез ИКТ, да съставят кратък географски текст по ключови думи. Добре е, че се дава повече време за упражнения и по-малко за нови знания.
Не са кой знае колко по-големи и промените в 6 клас. По български учениците не трябва да създават делова покана, ами просто покана, кой знае защо от новите им понятия отпада "аргумент". Вместо за еднородни части вече ще учат за обособени части в простото изречение, които досега се учеха в 7 клас. По литература се дава възможност дали да се изучава досегашният откъс от "Моето семейство и други животни" на Дж. Даръл, или да се избере друг -„Насред полето седна Планината” (Ем. Дикинсън)“. Същият избор се дава между темите "Урок по география" и "В училище" от "Автобиография" на Бр. Нушич.
По математика от шестокласниците няма да се очаква да разпознават графиката на правата пропорционалност, ще имат и по-малко часове за нови знания (50 вместо досешните 55%) и повече за преговор и упражнения (от 37 на 42%). По география се предлагат дребни корекции - например отпадане на република Корея от 11-те страни, които могат да се описват, и понятия като "селитра" и "Близък изток". Леко се увеличават часовете за практически дейности и упражнения за сметка на тези за обобщение.
Седмокласниците ще бъдат зарадвани, че няма да учат за обособени части по български език (защото ще са ги научили в 6 клас), както и няма да пишат анотация. По математика обаче ще трябва да учат за проста лихва, която в момента се изучава в пети клас. Отпада изискването да построяват кръгови диаграми, остава само задачата да интерпретират информация, представена чрез тях. Увеличава се и времето за упражнения и преговор по математика за сметка на тези за нови знания.
Едва ли могат да се определят за съществени и промените по география. Там се прави опит да се вложи повече мислене, като вместо да идентифицират географски проблеми, децата ще трябва да изразяват мнение за такива. Отново се увеличава леко делът на часовете за упражнения за сметка на тези за нови знания. По биология също се прави плах опит към по-практическо обучение - вместо да оценяват ролята на безгръбначните и гръбначните животни в природата, учениците ще трябва да проучват различни източници на информация и да изработват проекти по теми, свързани с ролята на тези животни, като ще имат и повече време за упражнения.
Разтоварване
В първия гимназиален етап най-същественото разместване е по литература - "Епопея на забравените" и "Под игото" се местят от 10 в 9 клас, за да имат десетокласниците повече време да се подготвят за НВО. Деветокласниците обаче няма да бъдат кой знае колко разтоварени, за да поемат новите теми. Промяната при тях е, че няма да се учат да пишат делово писмо, но ще трябва да създават есе по морален проблем. На учителите се дава възможност да изберат как да представят Просвещението - с "Пътешестията на Гъливер", както досега, или с "Робинзон Крузо" (който бе премахнат при миналите промени), също така ще могат да заменят "Дядо Горио" с "Мадам Бовари", "Сплин" на Бодлер с "Есенна песен" на Пол Верлен. Дж. Байрон пък вече ще се изучава не с "Дон Жуан", а с "Как искам да съм пак дете".
По математика промените са дребни, с изключение на това, че тежестта на оценките от писмени изпитвания при оформянето на срочната оценка се увеличава от 10 на 25%, докато тази на устните изпитвания, които досега бяха 15%, се заличава. По география, химия, физика и биология също има новости, които обаче не са такива, че да изискват писането на нов учебник.
При десетокласниците по математика отпада темата за ирационални уравнения, които се решават чрез полагане, като учениците няма да учат за кредити, ренти, квартил и размах, нито да извършват петчислено представяне на данни. По география се прави по-съществена промяна в часовете, отредени за нови знания - те се намаляват от 60% на 47%, за сметка на повече часове за упражнения. По философия отпада понятието "спасение", по химия - "необратими и обратими химични процеси", "хидролиза", "материали" и "вулканизация", а по биология - "раса", като тук от учениците няма да се изисква да дискутират проблеми, свързани с расовата принадлежност, както и да аргументират нуждата от равнопоставеност между човешките раси.
По български осмокласниците ще учат за електронно писмо, както и за пунктуация само на сложно съставно и на сложно смесено изречение вместо за всички видове подчинени изречения. По литература отпада изучването на Троянския митологичен цикъл, а "Азбучна молитва" се премахва като отделна творба - вместо това тя само ще се съпоставя с "Пространно житие на Константин-Кирил".
По математика осмокласниците ще бъдат облекчени с отпадане на темата за еднаквости в равнината (осева симетрия, ротация, транслация и др.) и на десетина понятия, свързани с нея - като геометрично преобразуване, симетрична фигура, ротация, ориентиран ъгъл и др. С 5% се увеличава делът на часовете за преговор и обобщение за сметка на тези за нови знания. По информатика няма да се очаква учениците да структурат данни в едномерен масив, да четат и записват данни в текстов файл, да създават програмни приложения с мултимедийни компоненти, да прилагат циклични алгоритми за изчертаване на графични примитиви. По физика вече няма да се пресмята коефициент на полезно действие на топлинна машина, по биология отпада сравняването на храносмилателната, дихателната, отделителната и сърдечно-съдовата система на човека с тази на другите бозайници и описването на ролята на висшата нервна дейност, а по философия отпадат понятията "вяра" и "антропология".
По химия учениците няма да представят строежа на ел. обвивка на атомите на първите двадесет елемента от Периодичната система, а на атомите на първите "три периода от Периодичната система", и вместо за алотропни форми ще учат основен хидроксид и водородна връзка. По география "оптимизирането" на програмата от долните класове продължава - вместо да оценяват значението на състава и строежа на атмосферата за живота на земята, младежите ще "коментират значението", вместо да посочва начини за преодоляване на екологичния проблем, ще "коментират" подобни начини, вместо да изчертават модел на Земята, ще "представят" такъв модел и т.н. Интересно е, че изрично се подчертава колко важно по география е да се даде възможност на учениците да правят анализи и изводи на базата на различни източници на географска и иконимическа информация, като им се предлагат предимно ситуации от практиката и решаване на житейски казуси. За целта обаче времето за упражнения се увеличава само с 1%.
Нови програми - стари учебници
В новите програми уместно е записано, че до одобряването на нови учебници, се използват съществуващите. Това е логично, защото промените в тях са толкова незначителни, че не си струват усилията по отпечатването на нови. От МОН обаче няма яснота дали все пак някога ще започнат процедури по одобряване на нови учебници. За някои значението на учебниците е равносилно на това на самите програми, защото и сега има учебници, които в пъти надграждат материала, който е застъпен в програмите, освен това е ключов и стилът, на който са написани. Не е ясно и кой ще пише новите учебници, за които учители призоваха да бъдат изчистени от лобизма и "високата наука" на университетските преподаватели.
Още по темата:
