3 години, 11 000 учители, 1100 екипа, хиляди обиколени адреси. 49 000 деца, върнати в клас. 6000 - отпаднали отново от училище. Това са измеренията на инициативата с бюрократичното име "Механизъм за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици". В. "Сега" се опитва да погледне отвъд тази суха статистика с историята на гимназията по туризъм в Самоков. Като много други училища, гимназията е жертва на вторична сегрегация. 90% от учениците в гимназията са от ромски произход. Преди 5 г. ситуацията била коренно различна и мнозинството били българи. След като учениците се изравнили 50:50 обаче, много от българските семейства изтеглили децата си и в училището останали ромите. Учителите в него обаче не виждат нещата в такива разделителни линии.
........................
"Аз лично познавам всеки ученик, както и родителите му. Ако някой има проблем, обикновено първа разбирам. Обикновено е достатъчно просто да се поговори с учениците, за да се разреши казусът им", казва директорката на гимназията Борислава Хаджийска, която не затваря вратата на кабинета си. Добре дошли при нея са не само младежите, но и техните родители. За щастие, тук майките и бащите са убедени, че децата им трябва да ходят на училище. В тяхно лице гимназията има силен съюзник, ако някой тръгне да се жени неизкласил. "Казват на децата си: "Учи, за да седиш на бюро, а не на покрива", разказва директорката за съхраненото уважение към образованието.
Самоковската гимназия по туризъм наскоро отбеляза 60-годишнината си. В момента в нея учат 240 ученици между 8-и и 12-и клас, като осмокласниците са в 2 паралелки по 25 младежи. В града училището се конкурира с едно техническо училище, една профилирана гимназия, едно спортно и едно обединено училище. Специалностите - организация на хотелиерството, организация на туризма и свободното време и др., са все в сферата на туризма и
захранват с кадри Самоков
След 10-и клас учениците задължително ходят на стаж. От тази учебна година в 11-и клас е сформирана и една дуална паралелка (производство и обслужване на заведения за хранене и развлечение) - първата в София област - с 24 ученици, които ще се обучават на реално работно място - в два хотела в Боровец и в няколко ресторанта и хотел в Самоков. Всяка година по "Еразъм+" близо по 20 възпитаници на гимназията ходят и на триседмичен стаж в чужбина - Англия, Франция, Германия, Италия, Ирландия и др. Училището получи статут на иновативно и интегрира часовете по теория и практика с цел по-ползотворен и качествен учебен процес. "Сама си пиша проектите, смятам, че не е нещо извънредно, а част от работата ми. Всяка година гледам да правим по нещо ново, за да сме в крак с образователните нужди", казва още Хаджийска, която казва, че "винаги има какво още да се направи".
Най-важна обаче е работата в самия час, а не толкова страничните занимания. От тази година част от уроците се преподават с помощта на платформата "Уча.се", ползва се и Google Classroom. Всяка стая има мултимедия с електронна дъска, а учебните планове са в интернет. "Който учи по принцип, ползва всичко. Който не учи, не чува и в клас. За някои е достатъчно веднъж да кажеш, че телефоните в час са забранени, за други е необходимо телефонът директно да бъде взет", казва директорката. По думите й 12-класниците сами идват на допълнителни занимания за наваксване на пропуснатия материал, но
за по-малките ученици е нужна сериозна мотивация
Миналата година след 10-и клас са отпаднали само четирима младежи - всички заради това, че са се оженили. "Процентът на децата, с които не успяваме, е много малък. Който дойде при нас, остава в училището", казва Хаджийска.
Данните от РУО-София област подкрепят тези твърдения - от 38 зрелостници миналата година 12 не успели да изкарат матурата. 8 от тях обаче са се явили на поправителните изпити през септември, които са взели, т.е. броят на учениците, останали без диплома, е едва 4. Средният успех тук не е от най-високите - 3.46. Малката стъпка за някои обаче често се оказва голям скок за други. "Имахме ученичка, които беше живяла в Англия. Тя изкара матурата, а сестра й - близначка, която учеше в друго училище, не успя", спомня си директорката.
От 20 ученици средно в клас, поне 15 са всеки ден на училище. Останалите не са постоянно отсъстващи, най-често представят медицински бележки. Данните на РУО-София област показват, че процентът на отсъстващите ученици действително е намален - при първата проверка през 2018 г. са установени 38% липсващи ученици, които до третата проверка са намалени до 33%. "Нивото е задоволително на фона на средната посещаемост в други училища с подобен профил", коментира шефката на РУО-София Росица Иванова.
Миналата есен училището, чийто бюджет е около 400 хил. лв., получи за първа година 11 хил. лв. за работа с уязвими групи, които се използват за стимулиране на учителите. 3 хил. лв., получени от спрени помощи, са предназначени за библиотечния фонд, за екскурзии, за екипна работа и др.
Заниманията по интереси са също част от опитите на училището да е привлекателно за учениците, почти всички от които са включени в дадена инициатива в следобедните часове. "Може би привличат вниманието, много хора се възхищават, може би не. Колкото и да са много, винаги може да са и още повече", казва критично директорката. От 4 г. училището прави турнир по математика на английски език на областно ниво, който се превръща в празник на математиката. М.г. са организирали конференция по български език с лектори от БАН - "От безписменост към писменост. А после накъде?".
Споровете пък се решават не в коридорите, а в кабинет по медиация. Той се води от ученици и от учителя по психология, като целта му е да помага на децата да разрешават проблемите си. "Този ме обиди, онзи ме удари, този ми взе тетрадката - това са редовните оплаквания, сериозни конфликти не сме имали", казва директорката. По думите й учениците са сърдечни и открити и успяват бързо да си прощават. Хаджийска не е привърженичка на големите съревнования, смята, че сътрудничеството е по-работещо. Тя смята, че никой не печели, ако се обявяват двама или трима победители. "Аз съм "за" това средният процент на успяващите да бъде висок и повече ученици да могат, да знаят и да правят", казва тя. И си мечтае един ден учебните програми да са такива, че следващите поколения да идват без пропуски и по-мотивирани в клас.
--------------------------
От кофите за боклук - в класната стая
Във варненския квартал Аспарухово екипът по обхват е успял да намери три деца - на 9, 10 и 12 г. Майка им била отлъчена от общността и заедно с тях живеела в барака без течаща вода в края на квартала. Децата са измъкнати от екипа буквално от кофите за боклук. Специалистите решават, че трябва да им бъде предоставена социална услуга, преди да бъдат записани в училището. Въпреки липсата на условия, социалните решават да оставят децата при майката заради силната връзка помежду им. С нея започва постоянна работа. Три месеца по-късно децата са записани в начално училище „Васил Левски“ в кв. „Аспарухово“, а съучениците им събират пари и им купуват дрехи и обувки. Ръководството на училището също се включва, като закупува тетрадки и пособия, за да може децата да посещават редовно училище. През новата учебна година децата са в трети клас.
Добринка от Перник
Случаят от Технологичната професионална гимназия "М. Кюри" в Перник показва как и учениците могат да участват в процеса по връщане в клас на липсващи младежи. В него главен герой е 11-класничката Добринка. Тя е без семейство, ходи доста плаха и затворена на училище, но класът й успява да я приобщи. Изведнъж обаче момичето спира да посещава часовете без причина. От школото решават нейна съученичка да влезе в ролята на ментор - тя успява да я издири и да й помогне, като в резултат на това Добринка завършва 10-и клас и вече е единадесетокласничка.
Огнян от Хаджидимитрово
Шестокласникът Огнян от казанлъшкото село Хаджидимитрово загубва майка си, а скоро след това и баща си. След като и бабата получава инсулт, той остава на грижите единствено на дядо си, който е овчар. Той започва да взема детето със себе си на паша, в резултат на което то започва да отсъства от училище. Екипът за издирване и обхват на отпадналите учениците работи месеци с променлив резултат, но пробивът идва, когато в акцията по връщането му в клас се включва училищната чистачка. Като медиатор тя успява да убеди дядото да пусне момчето на училище.
Детската градина в Средец
Тук успехите са постигнати благодарение на медицинската сестра от ромски произход. Тя също поема ролята на медиатор и за да стопи ледовете с местната ромска общност, отива на крака в махалата и кани родителите на кафе в забавачката заедно с децата им. Докато малчуганите играят под зоркия поглед на майките и татковците си, малко по-малко страховете на възрастните отпадат и те се убеждават, че мястото на децата им е точно в детската градина.
