Председателят на грузинския парламент Шалва Папуашвили е подписал спорния законопроект за "чуждестранно влияние". Този закон беше приет въпреки масовите протести, осъждането от страна на Запада и президентското вето, припомня БГНЕС.

Миналата седмица грузинският парламент прие противоречивия закон, преодолявайки президентското вето върху мярката, която според критиците е антидемократична и отразява руското законодателство, използвано за заглушаване на инакомислието. Брюксел предупреди, че този ход ще отклони Грузия от пътя ѝ към членство в Европейския съюз, а Съединените щати заплашиха да наложат забрана за издаване на визи и санкции на отделни лица заради закона.

"Днес подписах закона за прозрачност на чуждестранното влияние, чиято основна цел е да укрепи устойчивостта на политическата, икономическата и социалната система на Грузия", се казва в изявление на Папуашвили.

Неговият подпис е последният необходим етап, за да може законопроектът да влезе в сила.

Мерките принуждават неправителствените и медийните организации, които получават поне една пета от финансирането си от чужбина, да се регистрират като "организации, преследващи интересите на чужда сила". Това предизвика близо два месеца ежедневни масови протести, при които полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръсне митингите, като бие и арестува демонстранти.

Управляващата партия "Грузинска мечта" е изправена пред все повече обвинения, че отклонява Грузия от западната ѝ траектория и я връща в орбитата на Русия. Партията обаче настоява, че е ангажирана с европейските стремежи на Грузия и, че законът ще осигури "прозрачност" по отношение на финансираните от Запада групи, които според нея подкопават суверенитета на страната.

Десетки грузински правозащитни групи и медийни организации обещаха да не се съобразяват със закона и планират да обжалват пред конституционния съд на страната и Европейския съд по правата на човека. Грузински активисти, независими журналисти и опозиционни политици обвиняват правителството в съгласувана кампания на насилие и заплахи срещу ръководители на неправителствени организации.

Напрежението в кавказката страна е високо преди парламентарните избори, насрочени за октомври. Предстоящият вот се разглежда като ключов демократичен тест повече от три десетилетия след като Тбилиси получи независимост с разпадането на Съветския съюз. Кандидатурата на Грузия за членство в ЕС е залегнала в нейната конституция и се подкрепя - според проучванията на общественото мнение - от над 80 % от населението.