Маргита Гошева завършва НАТФИЗ със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Надежда Сейкова. Година след дипломирането си заминава за Виена като част от екипа на международния проект RUSSENHÜHN по идея и текстове на Димитър Динев. От 2002-ра се присъединява към кръга Сфумато и работи с проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев както в проекти на ТР "Сфумато", така и като гост в техни представления на други столични сцени. От 2017 г. е част от трупата на Пловдивския театър, където можем да я гледаме в редица представления на Диана Добрева и Стайко Мурджев. В София играе на сцената на Theatro в "Малки красиви неща". През 2024 г. печели "Аскеер" за поддържаща женска роля в "Едип и пророците", а през 2023-а – "Икар" за "Солунските съзаклятници", и двата от репертоара на ДТ – Пловдив.
Познаваме Маргита и от филмите на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. С "Урок" и "Слава" тя печели общо 11 награди за най-добра актриса от фестивали във Франция, Бразилия, Литва, Индия, Румъния, Иран, Черна гора и България. От седмица по екраните е "Триумф", най-новият проект на режисьорското дуо, в който Гошева изпълнява главната роля – на екстрасенската Пирина Няголова.
Семейство са с актьора Иван Бърнев, с когото имат 19-годишен син. Предстои им да се снимат заедно и в предстоящия филм на Грозева и Вълчанов "Черни пари за бели нощи".
1. Как не станах РВД
Като малка пеех в група "Сребърни звънчета" в Кюстендил, това беше моето първо докосване до сцената. Понеже завърших английска гимназия, кандидатствах с английски в университета и ме приеха индийска филология. Обаче без да се готвя въобще, изведнъж и отникъде, реших да се пробвам и в НАТФИЗ. Майка ми и баща ми казаха: ами, добре, щом ти харесва, пробвай, но... Може би това, че те бяха малко против, наклони везните да се занимавам с актьорство.
Трябва да кажа съвсем честно, че на няколко пъти през годините съм съжалявала за избора си. Имаше един момент, когато кандидатствах в РВД (Ръководство на въздушното движение). Матей беше бебе тогава. Видях един репортаж по телевизията за отворени врати в РВД, нещо в мен отекна... Купих си специална обучителна програма, за месец и половина се затворих вкъщи и излязох само, за да положа IELTS. Издържах го и отидох на изпит за РВД. Той беше тричасов. Бях много добре подготвена и със завидно самочувствие, което не е по принцип моя характерна черта.
Но на последното упражнение, което беше за бързина – съчетаване по форма, цвят, докато го правех почти механично, ми мина мисълта: "А ти какво всъщност правиш тук?"
Обърках се. Разсеях се. И получих двойка на това упражение. Въпреки че другите ми оценки бяха високи, когато имаш една двойка, просто отпадаш. Така безславно приключих с РВД. Сега обаче никак не съжалявам, защото не мога да си представя как бих поела отговорността за живота на толкова хора. Сцената е доста по-безопасна!
2. Папагалът
Една сутрин – Матей беше малък още – си лежим в спалнята и чуваме някакви странни звуци, които явно идват от хола. Отивам и заварвам там един зелен папагал с червени бузи и синя опашка, кацнал на дивана. Започвам да викам: "Елате бързо, папагал, папагал!". Невероятното е, че в този момент всичко е плътно затворено – терасата, прозорците... но папагалът все пак е там.
Той долетя 3 дни преди моя рожден ден, а – после проверих – породата му беше love bird. И остана с нас. Кръстихме го Луис. Това беше първият ни домашен любимец, нямахме никаква подготовка. Постепенно купихме клетка и други аксесоари, въпреки това той си летеше свободно навсякъде. Включително при отворена врата на терасата си стои на перваза, гледа навън, но не излиза.
Няколко години по-късно, при едно пътуване, го даваме при баба и при дядо. Те са свикнали, че папагалът не иска да си тръгва. Но отворила майка ми някаква врата, той излетял, баща ми го гонил...
Връщаме се ние, а баща ми звъни по телефона и обяснява, че Луис е изчезнал. Матей почва да реве, а баща ми продължава: "Но вие вече имате нов папагал, аз съм ви го купил. Той е страхотен!" Корела – сър Чарлз Спенсър джуниър, вече 10 години е при нас. Докато готвя, той ми каца на главата, давам му картофче, морковче. Говорим си, идва да го целувам. Така отново се сдобихме, без да искаме, с нашия домашен любимец.
3. До Корсика през Иран и Черна гора
Получавам аз наградата най-добра актриса в Иран, която е на стойност 100 милиона ирански риала. Обаждат се от посолството и ми казват, че трябва да ида в МВнР да си взема наградата, която ще бъде в левова равностойност. Отивам аз, дават ми 5000 лева. Ние с Иван тъкмо бяхме резервирали билети за ферибота за Корсика и се чудехме финансово как ще осъществим това пътуване... Междувременно ми се обадиха от Черна гора, че ме канят на тамошния фестивал. Тръгнахме на 2 август с колата цялото семейство и оттам, от Черна гора, продължихме по цялото хърватско крайбрежие, минахме през Италия, взехме от Ливорно ферибота за Корсика и стигнахме чак до най-южната й точка Бонифачо. Прекарахме 15 дни на къмпинг, без да имаме нито една вещ за къмпиране – цялото оборудване донесе моята приятелка, която живее в Женева, Надя. Изръшкахме целия прекрасен остров, бяхме на невероятни плажове, плувахме в резервати.
4. Гуадалахара и "ангелът" Кристобал
В Гуадалахара, един от най-големите фестивали в Мексико, ме бяха поканили да представя филма "Урок". Пътувах 24 часа, с четири полета. Като кацнах в Мексико Сити, се оказа, че трябва да изляза от летището, да взема автобус – в Мексико Сити! - и да стигна от единия терминал до другия. Това беше шок, но слава богу, всичко приключи добре.
На летището в Гуадалахара, слава богу, ме чака един шофьор, взима ме, оставя ме в хотела – беше вече някъде след 11 вечерта. Не можах да мигна на цяла нощ, защото времето е наобратно. Слизам сутринта на закуска и какво виждам: мъже, облечени в разноцветни рокли, закусват, говорят си, целуват си... Къде попаднах? Аз съм на другия край на света, чисто сама, никой нищо не ми казва! Е, оказа се, че в този хотел са настанени и участниците в една специална програма на фестивала за транссексуално кино.
Тъкмо се чудя откъде да го подхвана, и в стаята ми звъни телефонът: "Здравейте, аз съм вашият "ангел" – така се наричат тези доброволци, които помагат по фестивалите. Беше едно момче на 21 години, бивш фуболист, за пръв път доброволец, и каза: "Аз ще се грижа за вас." Отговарям му: "Вижте сега, аз съм сама. Поне два дни плътно с мен!" И той: "Тази седмица ще остане незабравима в живота ви".
С неговата лична кола, с неговите приятели през тази седмица аз ходих къде ли не: на уроци по салса; ядох стрийт фууд; ходих до Тлакепаке – едно много живописно градче на 30 км от Гуадалахара, където ядох захарна тръстика; слушах женски мариачи; бях в къщата на Фрида Кало; едно канарче ми "прочете" съдбата, като изтегли листче с късметче (разбира се, последното е само за глупавите туристи като мен).
После това момче, Кристобал, го взеха да участва в сериала "Тед Ласо". Той игра там един от футболистите и стана световноизвестен! За разлика от мен.
5. Урок за евродепутатите
"Урок" заснехме с 22 хиляди лева бюджет, без държавна подкрепа. Всичко беше на мускули и само с приятели – то единствено така може да се случи. Но филмът имаше изключителен успех. 45 ли, 50 награди получи от фестивали. Където и да отидех и кажех, че е направен за 19 дни за 22 000 лева, никой не можеше да повярва.
Поканиха ни в и Европейския парламент в Страсбург, тъй като "Урок" беше един от трите номинирани за наградата LUX. Прекарахме един цял ден по коридорите на ЕП, после имахме разговор с нашите евродепутати, който беше много интересен. Обясняваме ние много разпалено как на мускули сме направили това нещо; как трябва да има финансиране; как трябва да има сесия за нискобюджетни филми, за да има все пак някаква малка подкрепа за дебютантите... След като половин час говорихме за това, се обади един – няма да му казвам името сега – и каза: "Е, добре де, ама ето че може и без пари." Така приключи нашето гостуване в Страсбург.
Но после все пак се създаде тази нискобюджетна сесия в НФЦ, произведоха се, мисля, седем филма, така че тази капка може би е имала някакво значение.
6. По пътя към "Триумф"
Снимките за филма бяха преди две години, но все още имам жив спомен от 25-те дни, прекарани на полето над Бухово. От двете пространства за преобличане и грим, които бяха наклонени на една страна и още в началото всичко беше несигурно и абсурдно, до единствената химическа тоалетна за 60 души, която се стигаше с кола. Помня този период като много предизикателен във всякакво отношение и страшно интересен и смешен. Както навсякъде казвам, импровизационният подход е най-важното нещо, което трябва да владееш задължително, когато работиш с Петър и Кристина. Юлиан Вергов, който за пръв път работи с тях, беше в шок, но много бързо се мобилизира.
Когато се подготвях за ролята на екстрасенската, за мен беше истинско удоволствие да гледам видеата с Джуна. Това е изумителен персонаж със страшно голямо самочувствие, с харизма, с манипулативни способности. Четох и книгата "Съдбата като шанс" на Торвалд Детлефсен, която много ме замисли и аз през цялото време на снимките си бях изградила един паралелен свят, в който си живеех, за да съм по-автентична като лейт. Пирина Няголова.
Много ми хареса един сериал "Менталистът" – в него ясно се казва, че медиуми и екстрасенси не съществуват. Просто това са хора, които имат способността да забелязват подробности, да "сканират" човека и неговия език на тялото, по детайли в облеклото, движенията, говора му да заключават неща за него. Ясно е, че този, който отива да търси помощ, има проблем и е лесно да се погали егото и душата му.
Гледах и видео как посрещат извънземните на летище "Щръклево". Това е толкова красиво безумие, толкова трябва да имаш нужда от помощ, за да повярваш в нещо такова! Тогава, в периода на промените, хората просто имаха нужда от свръхестественото, от това отгоре да се посипе благодат – не те да направят усилие и да я създадат, а някъде отвън да дойде.
