Георги Илиев е роден на 18 май 1974 г. в София. През 1990 г. заминава за Индия, където майка му работи като финансист в българското посолство. Там завършва през 1993 г. търговия в Делхийския университет. След това изкарва Школата за запасни офицери в Плевен и днес е старши лейтенант от резерва. Започва да работи в агенции за материална реклама като главен счетоводител. По време на голямата криза рискува - купува последната агенция, в която работи, и успява да я спаси от фалит. По-късно се занимава с международна търговия, има фирма за производство на бира в Чехия. От 1999 г. насам е бил личен гид на повечето световни музикални звезди в България. Съосновател e на "Да, България". От ноември 2019 г. е кмет на столичния район "Слатина", издигнат от Демократична България. Баща на 4 деца.
1. Като у дома в Хималаите
Живеейки в Индия, се възползвах от възможността да обиколя значителна част от страната. Това, което ме порази като усещане, е, когато отидох до Хималаите и се почувствах като у дома си. Все едно се бях прибрал в България. Както Витоша е като ориентир за софиянци, така и Хималаите бяха така там - за тази предимно равнинна страна. А и въздухът в планината сякаш бе като на Витоша. И в добавка идва и фактът, че Стара планина е част от същата планинска верига, от която са и Хималаите. Образувана от удара между субконтинента Индия с Азия, тя минава през Каракорум, по дъното на Черно море, и излиза тук отново на сушата като Стара планина.
2. Премеждия в Каракорум
През 2005 г. станах член на "Вертикален свят" - клуба на Боян Петров, Бог да го прости, и Дойчин Боянов. С Дойчин и Николай Петков тръгнахме на един трек. Те двамата бяха опитните водачи на шестима "лаици", сред които и аз. Целта им бе да покорят три осемхилядника. Заедно извървяхме над 200 километра из планините в Каракорум. Видяхме 8 осемхилядника отблизо, в подножието. В един момент минахме над 6000 метра надморска височина. Беше изпитание за нас, неопитните, но се получи. Преживяхме бедствие - пътят се срути и остана на няколко части. В тези въпросни части имаше оставени автомобили и те обслужваха всички експедиции като маршрутни таксита - от единия край на пропадането до другия. Хеликоптери доставяха бензин за тези коли, храна... А ти преминаваш през цепнатината, изкатерваш към следващия остатък от пътя и там те чака друга кола. Организацията беше впечатляваща. Цялото преживяване бе и голяма поука за мен - показа ми, че има решение за всяка ситуация.
3. "Оставката" на Роджър Уотърс
Сигурно помните как по време на концерта на Роджър Уотърс на стадион "Васил Левски" на 30 август 2013 г., в разгара на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, на екрана се появи надписът #OCTABKA. Ето как се случи това:
Имам хоби – да бъда гид на повечето от музикалните звезди, които идват в България. През последните над 20 години съм посрещал, обгрижвал и изпращал титани на музикалната сцена, които са идвали у нас - AC/DC, "Металика", Мадона, "Дийп Пърпъл" и т.н. Но най-незабравимото ми преживяване беше именно преди 7 години. Тогава правех кафе пред парламента по време на протестите, живеех в палатка пак там, но се наложи да се откъсна за малко, за да бъда гид на Роджър Уотърс.
Няма нужда да обяснявам, че тази среща с музиканта бе сбъдната мечта. Титанична личност, оказала огромно влияние върху световната музикална история, а и не само. Човек, който в творческите си търсения бе стигнал до майор Томпсън – британски комунист, загинал в България, чийто гроб посетихме, за да заснеме как над гроба му чете историята на живота му… Тогава Роджър много се ядоса, че личната му визита бе обезпокоена от присъствието на партийни функционери (Янаки Стоилов и компания), и сам започна разговора за протестите. Беше чел и знаеше за какво протестираме, но се оказа, че мениджърите му го бяха предупредили да не се намесва по никакъв начин. Изрично му бяха казали да не произнася Resign! ("Оставка!"). Това, разбира се, само изостри интереса му и на вечерята преди концерта Роджър настоя да направи нещо за протеста. Коментирахме, че ще държи реч на български за държавния тероризъм и той попита дали да не завърши речта си с ОСТАВКА. След малко уточнения срещу кого точно протестираме и чия оставка искаме режисьорът каза, че се сеща за по-добър момент – след въпроса "Mother, should I trust the government?" ("Мамо, да вярвам ли на правителството?"). Роджър попита: "Да го кажа тогава?", отговорих, че не е нужно да го казва – може да го изпише. "Ама нямаме кирилица…" – беше реакцията му. Казах, че не е необходима, поисках телефона му и с главни букви на латиница написах "OCTABKA". Той попита може ли да се раздели на три части, защото оригиналният отговор на Стената е "No f*cking way" и трябва да бъде заместен. Отговорих, че точно така го скандираме… Той го прати на програмистите, които работеха на стадиона. Останалото го знаете.
През май 2018-а Роджър отново беше в България и пак бяхме заедно. Пак ходихме до гроба на майор Томпсън и си говорихме за протести и промени. Казах му, че съм съосновател на нова партия. Пожела ми успех.
4. Основаването на "Да, България"
Бях сред хората, които обсъждаха в началото идеята. От този момент имах възможността да общувам с такъв ярък ум като Кристиан Таков - непрежалим и до днес. Най-светлото същество, което съм срещал. Всякакви думи са бледи за него. През февруари 2014 г. имаше сигнал на "Протестна мрежа" (на която също съм основател) срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков за организирана престъпна група. Покрай подготовката на сигнала се запознах с Христо Иванов. След като той стана министър, не съм поддържал отношения с него. На 9 декември 2016 г., една година след оставката му, обявихме решението за създаване на нов политически проект - движение "Да, България". Изборът на името си има предистория. През 2015 г. бе създаден инициативен комитет в подкрепа на електронното гласуване "Гласувай без граници" с председател Мануела Малеева. Логото на този комитет бе едно "Да". Точно това "Да" провокира Антоанета Цонева да направи връзката и предложи движението ни да се казва "Да, България". Всичко се получи някак много естествено.
5. Срещи с Пинк и Лейди Гага
През юли 2007 г. предстоеше концерт на Пинк в България. Тя имаше проблеми с гърлото и това наложи смяна на датата, а после и отмяна на концерта. През цялото време бях с нея. Продукцията бе много сериозна и бе застрахована. Непрекъснато застрахователи пращаха лекарски екипи, които да преглеждат певицата и да проверяват дали наистина е болна. Аз трябваше да присъствам и превеждам на всички прегледи.
През 2012 г. за концерт в София пристигна Лейди Гага. Тя държеше постоянно да съм й под ръка и настоя да си наема стая в хотела. Точно тогава си сменяше договора за доставка на електронно оборудване и трябваше спешно да си купи последен модел камера, за да може да се види на другата сутрин, че е с точно определена марка. Към 21 ч. вечерта тя поиска да отида да купя въпросната камера, която бе най-скъпата на пазара. Аз се стъписах, понеже нямах такава сума в себе си. Тя ми даде нейната кредитна карта с лимит от 1 млн. долара и личната си карта. Това доверие ме трогна. Явно ключът е човешкото, нормално поведение, което звездите ценят. Защото те имат нужда от това, а не просто от сляпо преклонение.
6. Още концертни случки
През 1999 г. пристигнаха "Апокалиптика". Двама от групата - млади татковци, тръгнаха по магазините за детски дрехи. Оказа се, че цените са смайващо ниски за тях. Обясниха ми, че във Финландия чифт детски обувки са два два пъти по-скъпи от тези за възрастни, а у нас са в пъти по-евтини. Накупиха си всякакви детски стоки.
С Джо Лин Търнър (бивш вокалист на "Рейнбоу" и "Дийп Пърпъл") пък закъсахме на Вакарел - свърши бензина на път за интервю. Наложи се да викнем познат от София да ни донесе гориво. Все пак стигнахме навреме.
Нямам снимки със звездите. Понякога съм попадал в кадър при отразяването от медиите на пристигането, пребиваването или заминаването им от България. Наскоро открих, че се виждам заедно с Роджър Уотърс в репортажа на БНТ при посещението ни на гроба на майор Томпсън. Но никога не съм молил да се снимам за спомен – това би нарушило изграденото доверие според мен.
7. Кметството
В началото бях председател на Националната контролна комисия на "Да, България" и като такъв нямах право да се кандидатирам за изборни длъжности. Когато наближиха местните избори през 2019 г. обаче, Христо Иванов ми каза: "Живеем в един квартал. Искам ти да си ми кмет!". Много мислих и реших, че трябва да се опитам да направя това място по-добро за живеене. Вече съм кмет и установявам, че всеки ден научавам нещо ново - това си е университет на живота. В района живеят 80 000 души - от най-бедни до най-богати. Тук е най-старата населена точка на територията на София - на над 8000 години. Тук съм роден и израсъл. Виждах колко е занемарен районът - явно толкова са били възможностите на предишните кметове. Сега търся всякакви варианти поне да има достъпност на средата и свобода на придвижване, което е основно човешко право. Това е много важно. Другото, на което много държа, е прозрачност на управлението. Затова пиша всеки ден във Фейсбук отчети за стореното. Телефонът ми е публичен и всеки може да ми звъни.
