Старо Железаре е тракийско село, което не блести на пръв поглед с нищо. С 400 жители, то е прочуто с минерални извори и римски руини - както отстоящия на 12 км град Хисаря, нито с винарна и тракийски храм, като още по-близкия Старосел. Няколко щъркелови гнезда, църква с камбанария от 1850 г. и антифашистки паметник пред кметството са единствените му малки забележителности. Че някога там са живели 3000 души, напомня огромна изоставена детска градина.
Но от 2015-а досега всяко лято селото се променя. Благодарение на артистичната двойка Венцислав и Катажина Пирянкови и поканените от тях млади полски и български художници, Старо Железаре заживява своя втори живот като музей-галерия на открито. Стените на къщите, оградите, обществените сгради постепенно се покриват със стенни рисунки, закачливи надписи и колажи. Всяка година художниците създават няколко десетки нови произведения. Първоначалната идея е да представят местните в компанията на известни личности от историята, политиката и културата. Но с всяко следващо лято графитите и техните създатели стават по-смели и креативни. Днес политическите лидери съжителстват с анимационни герои, звездите от екрана и спорта - със селскостопански животни, модерното изкуство - с кирпичени съборетини, черно-бялото - с цветно, хуморът - със сериозното.
Изкуството в Старо Железаре се кове, докато е горещо
По традиция художниците се развихрят по улиците му през най-горещите месеци, тази година - от 1 до 17 август. Това лято, "след години на тежко саркастично социално ангажирано изкуство" - по думите на организаторите - темата е по-лека: стените на селото приютяват герои от приключенски филми и филми за пътешествия - "Индиана Джоунс", "Карибски пирати", "80 дни около света" или Форест Гъмп, седнал на пейка с българска баба, на еднa от многото спирки в житейския си път.
Амбициите им обаче не се ограничават до това няколко нови фасади и огради да бъдат нашарени с дувар арт. В изоставена по-рано зала към читалището бе открит първия, според тях, "селски музей на стрийт арт в света". В него са изложени специално донесени от Полша цветни пана с оригинални снмки, направени по време на фестивала в Старо Железаре през предишните лета. Те вече са били представени на изложби в Познанския университет и в Стария Град в Познан. Изложени са и оригинални артефакти, предмети, използвани от художниците за създаване на стенописи, както и платна с лозунги от Манифеста за селския авангард.
Малката експозиция не стои постоянно отворена, но всеки, който иска да я види, може да вземе ключа от кметството, разяснява Катажина Пирянков. Тя говори чудесен български след близо трийсет лета, прекарани в Старо Железаре, макар че основното местожителство за нея и Венци е полският град Познан.
"Преди 10 години започнахме този проект в селото на съпруга ми. Селото е малко и нищо не се случва, а ние сме артисти и искаме нещо да правим.
Върху нашата къща направихме първите рисунки,
обяснява пред bTV Катажина. - Събрахме много снимки от живота на селото. Всичко се смесва – изкуство и живот. Всяко лято правим тук фестивал на съвременното изкуство".
Творческият тандем стига до идеята от любов към родното място на Пирянков. Двамата се запознават през 1993 г. като студенти в Художествената академия в Познан и откакто са заедно, прекарват всяко лято в наследствената къща на Венци. Пирянкови е един от големите родове в Старо Железаре. Постепенно узрява идеята, че белите дувари и стени са идеално платно, което дори няма нужда от грундиране. Към идеята се приобщават техните ученици от подготвителния курс за Познанския университет за изящни изкуства.
Пирянкови стартират инициативата изцяло със собствени средства и усилия, без помощта на фондове и програми. Мечтата им е Старо Железаре да бъде зачислено от ЮНЕСКО за паметник на културата. Младите художници, които работят по графитите, спят в къщата и пристройките в двора, който Венцислав на шега нарича "Фабриката на Анди Уорхол в Старо Железаре". "Тук не отглеждаме зеленчуци, а изкуство", е една от крилатите фрази, изписани на вътрешните стени.
Първоначално идеята за обрисуване на селото и неговите обитатели не е приета с ентусиазъм от местните. Първите мурали (стенописи) се появяват върху варосаната ограда на къщата на Венци и Катаржина. Все още може да се чуе история за това как първата изографисана - баба Велика, увековечена редом с английската кралица, подгонила художниците с мотика. Постепенно рамо до рамо изгряват портрети на други местни и известни. Селяните започват охотно да позират "заедно" с Барак Обама, Далай Лама, Фидел Кастро, папа Франциск, Доналд Тръмп, Ангела Меркел...
Постепенно проектът печели одобрението на кмета Илия Тонов и започва да завоюва нови и нови стени в Старо Железаре.
Всяка година фестивалът има главна тема, която художниците да следват - разбира се, видяна и развита през тяхното въобръжение и ръка. Сред най-впечатляващите проекти досега е този от 2018-а, в която един тесен страничен сокак се превръща в "Улица МоМA". Творби на Пикасо, Уорхол, Мондриан, Матис, Ротко и Шиле се настаняват върху кирпичените стени. "Всички артисти - на село!!!", призовава надпис върху разпределителна кутия на електрически стълб.
Цитати от съоснователката на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк - Аби Олдрич Рокфелер, също украсяват стените: "Нация без чувство за хумор е не само тъжна, но и опасна."
На следващата година Старо Железаре получава място в официалната програма на "Пловдив 2019 - Европейска столица на културата". Появяват се публикации за селото на стрийт арта не само в български и полски медии, но и в "Ню Йорк таймс", Ройтерс, Си Ен Ен, "Свободна Европа", "Гардиън", дори в китайски и индонезийски издания.
За рисунките не се предвижда консервация
Някои от тях вече са били поразени от времето и атмосферните условия и заместени с нови, по-актуални. Други са заличени от недоволни собственици на сградите, върху които са нарисувани. Катажина Пирянкова обаче вярва, че смисълът на стрийт арта е именно в неговата ефимерност. "Както някои от изобразените личности вече са си отишли от този свят, така след десетина години ще си отидат и други от изобразените на стените. Има смисъл в това самите фрески също да са преходни."
Артистичното дуо заявява още, че потенциалът на големите артцентрове в градовете е изчерпан, а темите, върху които работят хората на изкуството, са изгубили смисъл, след като са били експлоатирани многократно. Повече от всякога, казват Пирянкови, изкуството има нужда от нов източник на енергия. Така се ражда и шеговитият "Манифест на селския авангард".
Изкуството в Старо Железаре се чувства като навсякъде другаде у нас - самодостатъчно и маргинално. Не може да се каже, че привлича върволици от посетители въпреки периодичното медийно внимание към арт фестивала. Дори през летните седмици, когато се появяват новите рисунки, улиците са пусти. Леко оживление настава във вечерната прохлада, когато местните плъзват по своите дела, към кръчмата, супермаркета и детската площадка. Тогава героите от селото-галерия оживяват.
А Старо Железаре е на по-малко от два часа с кола от София, на 40 минути от Пловдив, и - както стана дума в началото - на десетина от популярните туристически дестинация Хисаря и Старосел.
