Ще прогледнат ли европейските политици за действителното състояние на медиите в България, за овладяването на телевизии от близки до властта бизнесмени, за натиска над критичните журналисти и сервилните практики? Ще започне ли ЕС да причислява страната ни към държавите, в които управляващите измислят различни начини да пречат на работата на инакомислещите информационни средства? Ключовите фигури в Брюксел и Страсбург внимават много да не поставят темата за свободата на словото ребром пред българския премиер Бойко Борисов. Но чуждите журналисти все по-малко се интересуват от политическата коректност и все по-често питат какво се случва в България. Процедурата по избора на нов главен прокурор пък изглежда темата, която би могла да отвори очите на Европа.
Най-голямата организация на журналисти на Стария континент разпространи преди дни позиция, с която призова властите в страната да не оказват натиск над журналистите при отразяването на избора на Иван Гешев за следващ обвинител №1. „Настоятелно призоваваме българските власти на всички нива да оставят медиите да публикуват свободно за случващото се в национален мащаб, да осигурят основата за медийния плурализъм,
да ограничат концентрацията на медиите
и да спрат да се прицелват в журналисти“, се казва в призива, подписан от генералния секретар на Европейската организация на журналистите Антъни Беланжер. EFJ представлява над 320 000 човека от 72 организации в 45 държави. Сдружението, чието седалище е в Брюксел, е признато от ЕС и от Съвета на Европа като представителен орган на журналистите. Позицията е публикувана и на страницата на Международната организация на журналистите - IFJ, която обединява над 600 000 души от около 180 организации в над 140 страни.
Чуждите журналисти демонстрират добра осведоменост за случващото се в България във връзка с избора на нов главен прокурор. Те знаят, че той ще бъде определен на 24 октомври и че поредица от изявления на публични личности в страната срещу журналистите са предизвикали опасения за обективното отразяване на процеса. „Единственото лице, номинирано като кандидат за длъжността, е настоящият зам. главен прокурор Иван Гешев, който изрази възражението си срещу разделянето на властите в България", припомнят от EFJ. Те цитират становище на Съюза на българските журналисти, в което се отбелязва, че Гешев многократно е бил в центъра на вниманието на обществеността и медиите за своите минали дейности и че е критикуван от повечето от тях за действията и изявленията си по важни случаи. „След критиките Гешев реагира остро, като обяви, че на „личните атаки“ ще се отговори „с всички средства, предвидени в закона“, припомня EFJ и добавя, че скоро след това прокурорският състав на Висшия съдебен съвет е поискал медиите да проведат „добросъвестно“ и с повече „толерантност и отговорност“ публичния дебат относно избора, което е било изтълкувано като заплаха. Чуждите журналисти се солидаризират с българските, че „много обезкуражителен сигнал за демократичното развитие е, че прокурорите ограничават свободата на словото, като насочват медиите как да отразяват събитията и като внушават на аудиторията липса на толерантност и отговорност към журналистическата работа“. Любопитното е, че позицията за България е първата от доста време, в която EFJ коментира държава от ЕС в силно негативен план. Организацията публикува често призиви и съобщения, като повечето от тях се свързани с отношенията между властта и медиите в Турция, Сърбия, Украйна и
в държави извън Европа като Сомалия, Афганистан и т.н.
Това е вторият случай в рамките на месец, в който конфликтът между критичните журналисти и властта в България, в частност прокуратурата, влиза във фокуса на чужди издания. Те ни обърнаха специално внимание и в началото на август, когато главната прокуратура издаде европейска заповед за разследване спрямо главния редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, който живее във Франция. Обвинението поиска тамошните власти да разпитат Чобанов по подозрение за съпричастност с теча на информация в НАП. В отговор Международният институт за печата във Виена, в който членуват множество журналисти, излезе с позиция, че “заповедта за разследване очевидно е претекст за смълчаване на сайта, публикувал серия от разследвания, разкриващи злоупотреби с европейски фондове и корупция в правителството на България“. Позицията бе споделена и от друга журналистическа организация – Европейския център за пресата и медийната свобода. В неговата публикация България бе поставена в една компания с Турция, Азербайджан, Русия, Украйна, Албания и др. като страна, която използва различни техники да пречи на разследващите журналисти и да прави опити да ги сплашва. В анализ под заглавие „Разследващата журналистика не е добре дошла в Европа“ България бе определена като „още една от държавите, в които върховенството на закона не изглежда приоритет“. Впоследствие международната организация „Репортери без граници“ директно призова Франция да не разрешава Чобанов да бъде разпитан. „RSF се опасява, че тази заповед може да застраши поверителността на журналистическите източници. Българската прокуратура се опитва да злоупотреби с европейски механизъм за сътрудничество, за да сплаши известен разследващ журналист“, коментираха от „Репортери без граници“.
