Апокалипсис, в който мълчанието е злато

28 Май 2021

Залогът за оцеляване остава същият: всеки родител казва на децата си "тихо!", но само във филмите на Красински от това зависи животът им.

снимка: Форум филм
Залогът за оцеляване остава същият: всеки родител казва на децата си "тихо!", но само във филмите на Красински от това зависи животът им.

Не е нашият апокалипсис: ние можем да си говорим у дома, по телефона и по Zoom колкото си искаме, дори крещейки.

"Нито звук 2", продължение на касовия хорър от 2018-а, беше може би филмът с най-голям малшанс в навечерието на пандемията: неговата премиера със звезди и червен килим се състоя през март м.г. И остана не само първата, но и последната му прожекция за следващите 15 месеца. Сега "Нито звук 2" най-сетне изпълзява от капана на коронавируса, излизайки по кината по света и у нас.

Креативно обаче той пада в друг капан, заложен за всяко (по-слабо) продължение на ужасите: опитва да ни плаши два пъти с едни и същи номера. Един апокалипсис по-късно за всички, те далеч не са така свежи и изненадващи, колкото бяха преди три години.

Опитът на Джон Красински (по-известен като актьор от сериала "Офисът") като режисьор и сценарист бе изобратателен фантастичен хорър, в който слепи паякообразни ловуват жертвите си по звуците, които те издават. Но не извънземните страшилища, а кръстоската между ужас и семейна драма създаваше напрежението в "Нито звук". Във време, когато децибелите в киносалона надвишават тези на хевиметъл концерт, режисьорският подход да кажеш на героите си "шшшт, тихо!" - и така 90 минути - беше безспорно новаторски.

"Нито звук 2" започва с шумен и драматичен пролог, който припомня събитията от първия филм. После преминава отново в страната на тишината. Емили Блънт и прелестната малка Милисънд Симъндс са на линия; Красински си е спестил този път актьорската игра, премахвайки персонажа си и добавяйки нова бащинска фигура в лицето на Килиън Мърфи. Близо 500 дни след нашествието героите продължават да стъпват боси, с разранени нозе, из дистопичния си свят. Вече са свикнали да не говорят, но шум дебне отвсякъде - и те се изправят пред нови и нови предизвикателства, рискувайки среща с все същите свирепи създания.

"Нито звук 2" пренебрегва семейната динамика - разделяйки пътищата на персонажите си - и стъпва на редица познати стереотипи от зомби и хорър филмите. Това го прави вторичен, по-малко вълнуващ и, в крайна сметка, по-малко страшен.