Спайк Лий, най-дълго работилият и успешен чернокож режисьор (макар че младоци като Бари Дженкинс и Ава Дюверней успяват да яхнат гребена на вълната с далеч по-малко заслуги), едва в последните пет години получава признанието, което заслужава. През 2016 г. му бе връчен почетен "Оскар", а през 2019-а той заслужи и златната статуетка в състезателна категория - за най-добър сценарий на "Черен в клана". Това се случва три десетилетия след "Постъпи както трябва" и "Малкълм X". С възхода на движението на Black Lives Matter и новите правила за расово и етническо многообразие на "Оскарите" сред сигурните претенденти за награди се нарежда и неговият нов филм "Петима от една кръв" (Da 5 Bloods), продукция на "Нетфликс". Филмът вече спечели отличия от различните критически общества в САЩ: тази седмица Националният съвет на критиците го обяви за най-добър на годината, а Американският филмов институт го нареди в своята 10-ка на 2020-а (редом с "Манк", "Процесът срещу Чикаго 7", "За душата", "Номадландия").
Ако за други борбата с расизма и употребата на негърски диалект в диалога е въпрос на конюнктура, за Спайк Лий е кауза. Харесвани или не от наградните комисии и масовата публика, неговите филми винаги са яростно актуални. Структурно по-сложен от "Черен в клана", "Петима от една кръв" е кръстоска между военна драма, остра социална проблематика, дебелашка приятелска комедия и приключенски филм за търсене на съкровище. Четирима ветерани от войната във Виетнам се връщат на полуостров Индокитай близо 50 години по-късно - за да намерят трупа на своя загинал другар (и да му осигурят погребение с почести в Арлингтън), но също и сандък злато, открит (и изоставен) от тях в джунглата. Под звуците на "Полетът на валкириите" те поемат с лодка по река Меконг - и това няма да е последният паралел с крайъгълния филм на жанра "Апокалипсис сега".
Изграждането на завръзката и характерите става малко мудно - заради политиката на "Нетфликс" да дава пълна творческа свобода на авторите (нещо, което традиционните студиа не им позволяват) филмите в стрийминг платформата често страдат от липса на лаконизъм и повествователна яснота. Лий умело подхлъзва зрителя какъв филм го очаква. Започва като ведра туристическа разходка на пенсионерския клуб, макар и участниците да са обременени със стари травми. Продължава с алчност, измяна и лудост в джунглата и завършва със смърт и катарзис.
Най-ярко сред четиримата блести героят на Делрой Линдо - Пол, чието посттравматично разстройство не само е разрушило връзката със сина му, но го кара да стигне до монолози и умопомраченост ала полк. Курц. И другите трима обаче играят така, че зрителят се абстрахира напълно от цвета на кожата и сленга им и ги опознава като характери със специфики и слабости. В ролята на петия, завинаги останал млад сред оризовите полета, е покойният Чадуик Боузман ("Черната пантера") в една от последните си роли. Сред белите в сюжета виждаме ветерана Жан Рено и младата Мелани Тиери - в ролята, разбира се, на французи, напомнящи, че преди американската инвазия Виетнам е бил жертва и на френските колониалисти.
Нищо политическо не е чуждо на Спайк Лий. Неговият филм не е просто (анти)военен, той поставя героите си в контекста на сегрегацията, върлуваща с пълна сила в края на 60-те. Между убийството на М. Лутър Кинг и речите на Анджела Дейвис, 11-процентното чернокожо население на САЩ дава 32% от войниците във Виетнам. "Вашингтон е имал 123-ма роби", отвръща един от персонажите на шега за първия американски президент, напомняща за преосмислянето в контекста BLM на личности от 18-и и 19-и век, почитани и днес с паметници.
"Ако си бил на война, знаеш, че тя никога не свършва. Дали е само в съзнанието ти, или в действителност, това са само степени". Казва го виетнамският водач на четворката, но го разбира и всеки един от тях. Учудващо е само, че във филм на автор, толкова посветен на борбата с расовата дискриминация, азиатците са предимно представени еднопластово и стереотипно като зли жълти човечета.
Адекватен на новата реалност (включително с шапката MAGA и иронията по адрес на все още действащия в момента на премиерата президент Тръмп), малко старомоден - в добрия смисъл - в своята изразност, "Петима от една кръв" съчетава наследството на военни класики като "Апокалипсис сега" и "Взвод" със златотърсаческата треска от "Съкровището на Сиера Мадре" и се отличава сред множеството посредствени продукции на "Нетфликс".
YouTube
