Филми като "Бруталистът" не се появяват често на нашите екрани. Един от основните аргументи срещу него е дължината: 3 ч. 35 минути, от които 15 - предвиден от автора и драматургично обоснован антракт. Съчувствайки на зрителите, която се измъчиха с "Убийците на цветната луна" на Мартин Скорсезе (непрекъснати 3 ч. 20 минути), мога да кажа, че един от основните уроци от този филм ще е да реабилитираме антракта в помощ на публиката.
Все пак, след две разпродадени прожекции на "Киномания" (в неголеми зали), магнум опусът на Брейди Корбет доплува до широко разпространение благодарение на препълнената кошница награди: "Сребърен лъв" за режисура от Венеция и три "Златен глобус": най-добър филм - драма, режисьор и главна мъжка роля на Ейдриън Броуди. Но най-вече заради 10-те номинации "Оскар", които авторите и почитателите на филма се надяват да бъдат осребрени на 2 март. (Ма то и Скорсезе имаше 10 номинации, пък награди - нула.)
И все пак "Бруталистът" дори не е сред най-дългите претенденти, номинирани за най-добър филм! Класацията води "Клеопатра" (1963) - 4 ч. 8 минути, следван от "Отнесени от вихъра" (1939) - 3 ч. 58 минути, "Лорънс Арабски" (1962) - 3 ч. 42 мин., "Десетте божи заповеди" (1956) - 3 ч. 40 минути. Толкоз за оплаквачите, че съвременното кино произвежда прекомерно дълги филми. За протокола трябва да добавим, че два от тези филми печелят основния "Оскар", а други два - не.
Но да оставим статистиката и да се върнем на "Бруталистът". Освен брутално дълъг, той е също толкова амбициозен и монументален. Както каза американският критик Питър Травърс, изглежда като 100 милиона долара (макар че струва 10). 36-годишният Брейди Корбет избухва с неочаквано могъща идея и визия в своя трети филм. В наши дни бихме казали "едва 36-годишният", аз пък ще отвърна, че Орсън Уелс прави "Гражданинът Кейн" на 26, но да не издребняваме. Продукцията е поредният удар на независимото студио А24, което веднъж вече хакна "Оскарите" с далеч по-посредствения "Всичко навсякъде наведнъж".
Ако се чудите защо са постоянните сравнения със стари произведения, то е защото "Бруталистът" е старомоден филм, който черпи от наследството на своите предшественици. Епичен, постановъчно сложен, технически изпипан, но не търсете нищо съвременно и новаторско в него. Тематиката също ни връща във времето - действието се развива в продължение на три десетилетия, започвайки от края на Втората световна война. Ейдриън Броуди, вече носител на "Оскар" за превъплъщението в изтерзан евреин от "Пианистът" (2002), тук прави по същество същата роля, внасяйки нови нюанси и добавения актьорски опит от изминалите 20 години. Вдъхновени от действителни личности (основно унгарския архитект Марсел Бройер, емигрирал в САЩ, обаче преди войната) и съдби (предците на самия Броуди са унгарски евреи), Корбет и неговата спътница в сценария и в живота Мона Фастволд изплитат квазибиографичен сюжет за архитектурния визионер Ласло Тот, изтръгнал се от менгемето на Холокоста и акостирал на Елис Айлънд, за да сграбчи своята американска мечта. Че тя ще се сгромоляса в руини, подсеща първият кадър, в който Статуята на свободата е обърната с главата надолу.
Самият сценарий е структуриран като биография, с всички характерни тропи на жанра, но повечето от него е измислица. "Бруталистът" получава хвалби най-вече за своя безупречен формализъм и за отдаденото изпълнение на Броуди. Но обърнете внимание на Гай Пиърс ("Поверително от Ел Ей", "Мементо") като лукавия и безскрупулен капиталист. Лий ван Бюрен първоначално взема под крилото си Тот и му дава шанс за нов живот: с цел емигрантът да го обезсмърти в нещо средно между бетонен мавзолей, мол, читалище, гимнастически салон и параклис насред полето. Героят на Пиърс носи отглас от друга американска класика - "Ще се лее кръв" (2002). А също като в "Теорията на всичко" преди 10 години, Фелисити Джоунс репризира ролята на вярната съпруга зад злощастен гений.
Разказът е по-въздействащ в първата си половина и сюжетната врътка след антракта, разположена във величествена мраморна кариера в Италия, може да бъде разчетена като неубедителна или просто ненужна. За зрителя дори е малко трудно да се досети какво се случва в тази недобре осветена сцена, преди да му бъде дообяснено от заключителния монолог на Фелисити Джоунс. Финалът носи излишен патос.
Брутализмът е действително архитектурно течение в средата на XX век, което се развива след войната и оставя тежкокалибрени следи от двете страни на океана, включително в соцблока. Архитектурната общност обаче недолюбва "Бруталистът", както се случва с всеки филм, който е достатъчно непочтителен - мексиканците мразят "Емилия Перес", французите - "Наполеон"...
"Филмът е за това как следвоенната психология е оформила следвоенната архитектура", обяснява Брейди Корбет пред "Холивуд рипортър". Ласло Тот е лодчица, лашкана от бурните води на световната история, съдбата му - алегория за обществените трусове през втората третина на XX век. Болката му е вградена в бетона, основен структурен материал на бруталистката архитектура. Все пак не може да не се отчете егоцентризмът в мегапроекта на Брейди Корбет - да издигне мащабно творение, подобно на това, на което посвещава целия си активен живот неговият персонаж.
Ако има звено от "Бруталистът", което безапелационно заслужава "Оскар", това е работата на оператора Лол Кроули. За да изгради пълноценно атмосферата на епохата, той използва архаичната технология от 50-те години VistaVision. Музиката е на Даниел Блумбърг, а сценографката Джуди Бекер - с помощта на малко изкуствен интелект - всъщност е истинският архитект във филма: тя създава проектите на Ласло Тот.
Безспорен успех за Корбет и студио А24, "Бруталистът" може да не е най-доброто в тазгодишната селекция на "Оскарите" (нито най-красивото, но то и бруталистката архитектура не е), но със сигурност тежи на мястото си и оставя траен отпечатък.
YouTube
