Смешното е сложен жанр - как да си забавен, без да изпаднеш в евтини скечове, пошли шеги и телевизионна естетика? С драма и баба знае. Но зрителят нехае за тези творчески трудности - и у нас, и по света той искрено обича комедията, когато тя се среща със собствените му представи и светоусещане. За мен "Оркестър без име" например е надценяван филм - българското кино от този период има по-забележителни образци - но той е толкова популярен, дори 40 години по-късно, именно заради обичта на публиката.
"Голата истина за група "Жигули" е сравняван с него още от първите си снимачни дни, макар единственото общо да е, че говорим за група от разностранни персонажи (две от които - певици), която концертира на морето. И в двата филма звучи хубава музика, написана и изпълнена специално за тях.
Създателите на "Жигули" предпочитат да се дистанцират от това сравнение, но то може да послужи като рекламен трамплин за филма, с който отварят днес мнозинството киносалони в страната (само малка част заработиха на 1 април). "Голата истина... " имаше вече разпродадена премиера в зала 1 на НДК (при 30% заетост, естествено), Варна и Бургас. Навсякъде публиката го прие с ентусиазъм и това дава надежда, че след като съвременното българско кино произведе няколко прилични драматични филма, може би е дошло времето и за музикална комедия, която да се срещне щастливо с публиката.
Зад филма стои режисьорът на успешната историческа екранизация "Възвишение" Виктор Божинов. Сценарият е дело на Нели Димитрова, адаптирала романа на Милен Русков, и на Ваня Николова, с която Божинов е работил в популярни тв сериали. Добре стикованият екип включва оператора Антон Бакарски и редица познати актьорски лица, в сътрудничество с които режисьорът също има опит от киното или телевизията: Михаил Билалов, Ирини Жамбонас, Филип Аврамов, Лилия Маравиля, Герасим Георгиев-Геро, Димитър Рачков. Всички те са се напънали здраво, за да се научат да свирят и пеят - и да изпълнят не на плейбек, а наистина четирите песни от репертоара на група "Жигули". Справили са се различно добре, но Жамбонас направо ми скри шапката: тя пресъздава и своята героиня най-убедително сред шесторката.
Въображаемите рокзвезди "Жигули" са от кръвната група на "Нова генерация", "Ревю", "Ера", Милена - онова поколение "цветя от края на 80-те", които времето, преходът и кризата на средната възраст пречупиха. Това можем да го наблюдаваме и на живо, но "Жигули" го разказва художествено: фронтменът Фори композира и продуцира чалга за залязващата певица Джина (в ролята попфолк звездата Камелия), за да спечели за образованието в чужбина на своята също тъй музикална дъщеря. Останалите петима са поели по свои пътища, еднакво далече от рока и бунта на младостта. Те даже не поддържат връзка, защото на върха на славата са се изпокарали зверски. Но когато някогашният фен, а сега сенчест бизнесмен Боби Чаев (изненадващо, филмов дебют за Август Попов) им прави предложение, което не могат да откажат, неохотно се съгласяват да изнесат един концерт "30 години по-късно" в Бургас.
Песните са композирани от Петър Дундаков (написал и музиката към "Възвишение") и Георги Георгиев от група "Остава" и звучат хем в духа на 80-те, хем са със съвременен аранжимент. Песните са едно от най-хубавите неща в "Голата истина... ", но не само те. Филмът е емоционално зареден, оптимистичен, честен и с всички шансове да стигне до сърцето на зрителя. Разбира се, нищо прекалено амбициозно - той е заснет с нискобюджетна субсидия, няма сложнопостановъчни сцени - освен истинския концерт на истински фестивал, проведен в пандемичното лято 2020 на морска гара Бургас, - не претендира за фестивално признание или дълбинна психология, прекалява с продуктово позициониране, Рачков изобщо не е за там. Но той много добре балансира между смешното и сериозното, между плиткото и промисленото, между музиката и живота. И има чудесен ритъм - също като рокпарче.
В българското кино, където преобладава вглъбеният или просто претенциозен арт, Божинов е Холивуд: жанрово кино за най-широк зрителски кръг, разчитащо на основни сюжетни линии и архетипи, ярки актьорски присъствия, лъскави декори (никаква постсоц мизерия и тъга), професионално техническо изпълнение, хубава музика. Това не е единственият път към добър кинематографичен продукт, но е един от възможните и по-рядко извървявани от нашите кинодейци - а е и единственият, който води право към публиката. А тя има нужда от това - дори любителските опити на Ники Илиев или Яна Маринова събират по стотина хиляди зрители. "Голата истина за група "Жигули" заслужава повече. Той носи не само добро настроение, а и онази искра, която шестимата уморени мъже и жени на средна възраст на екрана търсят, за да се превърнат пак в приятели, творци и любимци на публиката.
YouTubeСаундтракът към филма излиза в самостоятелен албум и може да се слуша в Spotify.
