Намирам за изумителен парадокс, че мнозина от хората, които активно снимат кино днес у нас, са от поколението, израснало с "Войната на таралежите", "Рицар без броня", "Васко да Гама от село Рупча", "Горе на черешата" и т.н. И въпреки това българското кино за деца, в което имахме добре развита традиция, умря. Изчезна. Потъна. Детските филми за последните 33 години се броят на пръстите на ръцете. Никой от тях не остави следа. Едва през 2022 г. НФЦ за пръв път обяви сесия с целево финансиране на детско кино - два пълнометражни и два късометражни филма.
Разбира се, днешните деца - за разлика от предшествениците си - могат да растат с продукцията на Marvel и Pixar, с Дисни ченъл и ТикТок. В същото време те са забравени и неглижирани от родните създатели на аудиовизуално съдържание (изключвам влогърите и тяхното пълнометражно недоносче "Бай Иван", които действат независимо от държавното финансиране и стратегии). У нас има пет-десет телевизии за чалга, но няма нито един български детски тв канал. Десетилетия наред никоя от институциите, разпределящи средства от бюджета - нито НФЦ, нито БНТ, не се вълнува от подрастващата аудитория. Това не е статия за плюсовете и минусите на самоокултуряването в интернет: то е факт.
Но и заради това рядката поява на детски ("семеен", според по-популярната холивудска класификация) филм на голям екран си струва да бъде отбелязана. "Български кораб потъва в бурно море" е кинодебют на художника и театрален режисьор Петринел Гочев. Сценарият е създаден, по елементи от неговата детска биография, от актрисата Гергана Змийчарова, и това се е случило преди много години (проектът дори печели субсидия два пъти, но успява да получи и реализира само втората). Филмът вече, включително на последния фестивал на българското кино "Златна роза", понася негативи от това, че има сюжетни сходства с "Писма от Антарктида" (2019, реж. Станислав Дончев). Което е жалко, защото са две напълно различни художествени произведения, в които едно момче губи баща си, а обърканата майка отказва да му поднесе истината. Дотам се изчерпва приликата.
7-годишният Петьо (Ален Ангелов, син на актьора Деян Ангелов) очаква да тръгне в първи клас, а баща му-моряк да се прибере. Но внезапно и без обяснения, след едно семейно събиране, е изпратен при дядо си в крайморско селце. Придружава го малък макет на кораб, подарен от дружелюбна съседка (Ангелина Славова). Въпреки че първите кадри рисуват съвременна действителност, Петринел Гочев не е устоял на изкушението да запрати героите си край морето извън времето: по-суровият им и бавен бит хем напомня този от старите детски филми, от 70-те и 80-те години, хем отсъстват така втръсналите знаци на соцносталгия. Това е магическият свят на детството, който няма политическа принадлежност. По същия начин в сценария са вплетени две стихотворения на любимия на автора Вапцаров - освободени от идеологическата си тежест, те се превръщат в странно поетични диалози между героите. Второто, между рибаря и неговата жена (Димо Сава Димов и Гергана Змийчарова), дори носи известен еротичен заряд.
Дядото (ветеранът Михаил Мутафов) почти не говори и изобщо в "Български кораб..." има много малко реплики. Това ни облекчава от патоса и фалша, който обикновено носи диалогът в българското кино. Повечето от думите си разменят децата - Петьо и по-малкият му нов приятел Филип (възхитителният Кристиян Манолов, едва 5-годишен по време на снимките), преследвани и тормозени от местната тайфа с типичното детско ожесточение.
Вероятно заради творческото минало на режисьора в други изкуства, филмът има нетрадиционна естетика и монтаж - в зависимост от благоразположението на зрителя това може да е и плюс, и минус. Във всеки случай операторът Румен Василев се е справил прекрасно. Самият Гочев работи чудесно с малките актьори, те са напълно достоверни и абсолютно очарователни. "Български кораб потъва в бурно море" не е само филм за порастването, приятелството и стратегиите за справяне със смъртта, той е и за любовта към морето, за отношенията между деца и възрастни, за загубата на невинността... Но най-силната му страна е неговата непобедима детска природа - от трогателната естественост до въображаемите пирати и морски чудовища, "Български кораб потъва в бурно море" не допуска на борда си пошлостта, баналността и претенцията от живота на възрастните. Именно това го държи над водата.
Единственото, което ми липсва, е запомняща се песен към филма: инструменталните композиции с фолклорни елементи на Димитър Величков-Шмидт не са никак лоши, но не са и "Всичко тече..." или "Къде остана детството".
YouTube
