Снимачните периоди и премиерите на много филми бяха отложени заради COVID-19. С „Малките неща“ казусът не е такъв. Той е чакал да се случи от началото на 90-те години насам – и това закъснение идва с всичките си негативи при днешната му реализация. Трийсет години минават, докато Джон Лий Ханкок успее да режисира сценария си за двама детективи, които преследват сериен убиец. Сред проекторежисьорите в онази епоха са били даже Клинт Истууд и Стивън Спилбърг, но сценарият остава в резерва и чак след толкова години стига до екрана благодарение на подкрепата на „Уорнър“.
Залогът не е малък и този път: в главните роли влизат трима носители на общо четири актьорски „Оскара“. Това са Дензъл Уошингтън – лауреат за „Слава“ и „Тренировъчен ден“, Рами Малек – за „Бохемска рапсодия“, и Джаред Лито – за „Клубът на купувачите от Далас“. Фините актьорски изпълнения на доста стереотипни персонажи са налице, макар че опуленият поглед на Малек все така трудно се приема в положителна роля (чакам с нетърпение превъплъщението му в злодей в новия Бонд). Трима оскароносители обаче все още не правят добър филм.
Ситуиран в епохата, в която е написан – 1990 г., той разказва за полицейско разследване без мобилни телефони, ДНК анализ и компютърни модели на заподозрените. Заснет е в изключително тъмна гама и слабо осветление, което би трябвало да кореспондира с нео-ноар атмосфера в разказа и естетиката. У нас това не би било голям проблем за тези, които ще отидат да го гледат на голям екран, филмът се прожектира в кината. В САЩ и други страни обаче „Малките неща“ се разпространява чрез HBO Max, а желаещите да го изпиратират ще бъдат двойно разочаровани – преводът е на ниво гугъл транслейт. Всъщност е толкова тъмно, че секундната роля на Димитър Маринов като служител в хотел почти не се забелязва.
И тъй, Дензъл – посивял и уморен, е провинциален патрул, който отскача до управлението в Ел Ей да вземе веществено доказателство. Но остава, защото изскача следа към убиец, който той е преследвал пет години по-рано. Рами Малек е в ролята на младия ентусиазиран следовател, който заплашва да прегори в разследването така, както се е случило с героя на Уошингтън навремето. Мисля, че става ясно кой е заподозреният психопат. Няма да е кой знае какво издаване на интригата, ако кажем, че в ролята е Джаред Лито – с причесчица и невинно излъчване а ла Исус. Той не допринася особено към наследството на великите серийни убийци на 90-те - Ханибал Лектър или психопата от „Седем“, но е далеч по-убедителен злодей тук, отколкото като Жокера в „Отряд самоубийци“.
Действието се точи бавно, липсва финалната екшън сцена, която сваля картите – Ханкок изглежда ползва серийния убиец като претекст, за да построи психологически трилър за обсесията и вината. Първият час особено изобилства от грозен натурализъм в заснемането на жертвите – а после обвиняват Ларс фон Триър, че бил откачалка. "Малките неща" е посредствен филм, който смътно напомня излизащите директно на VHS екшъни и трилъри от своята деветдесетарска епоха - и в тях понякога участваха актьорски величия, решили да заработят без особен напън.
Ако искате наистина хубав филм на кино тази седмица – гледайте „Медена земя“. Той не е холивудски трилър, а македонска документална драма, но е шедьовър.
YouTube
