"Отмъщението е ястие, което се сервира студено" - този цитат явно е послужил за основа на (по изключение) добрия български превод на далеч по-невзрачното Cold Pursuit. "Студено отмъщение" е филм, в който снегът е основен компонент на сценографията, всички носят шуби и парки, а главният герой е шофьор на снегорин - и го управлява през по-голямата част от двата часа екранно време. В ролята е Лиъм Нийсън, който отново - след три епизода "Твърде лично" - влиза в ролята на угрижен екшън татко. Но този път не спасява отвлечена дъщеря, а мъсти за убит син. Халтурките се настаниха трайно в CV-то на северноирландския актьор в последните две десетилетия. Този е от по-добрите му филми редом със заснетия също в последните 12 месеца "Балада за Бъстър Скръгс" на братята Коен.
"Студено отмъщение" представлява пореден американски римейк по любопитен европейски филм - норвежкия "Kraftidioten" (красноречиво заглавие само по себе си). За разлика от повечето холивудски интерпретации на евросюжети, поверени на различни режисьори и екипи, с този се заема авторът на оригинала Ханс Петер Моланд в своя американски дебют. Упражнението е подобно на това с Робърт Родригес, който преди четвърт век направи по-високобюджетен и похоливудчен римейк на дебюта си "Ел Мариачи". Понеже в "Студено отмъщение" няма слънце и латино страст, а само мраз и черен хумор, той няма да се превърне в хит като "Десперадо", но има качества, които го отличават от повечето клиширани истории за престъпление и възмездие. На първо време за разлика от тях той не се взема насериозно. Кървавите следи по снега, провинциалните нрави и грапавият черен хумор извикват недвусмислени асоциации с "Фарго". Разбира се, няма ги бисерите в диалога, характерни за братята Коен. С насилието в "Студено отмъщение" не си поплюват, но всъщност има само една-две сцени, при които по-чувствителните зрители ще извърнат поглед погнусено - историята е поръсена с обилно количество ирония и неправдоподобност. Ако смятате, че Столичната община не използва пълния потенциал на снегорините си, и ви е любопитно да видите тази полезна машина в качеството на средство за масово унищожение - моля, това е вашият шанс.
В сцена 1 Нийсън е обявен за почетен гражданин на Кихо. Той е важен за добруването му, защото тук зимата трае дълго и без неговия снегорин градчето просто нямаше да има връзка с цивилизацията шест месеца в годината. В същата нощ неговият син става косвена жертва на наркодилъри. И докато съпругата (Лора Дърн) напуска безславно повествованието навярно защото не са й платили достатъчен хонорар, героят с фамилия Коксман (повод за постоянни шеги в диалога) стъпва на военната пътека. И няма да спре, докато не стигне до самия наркобарон, отстранявайки дребните подизпълнители по пътя си. Врагът с прякор Викинга е рязка противоположност на южноамериканските босове на коката - води хипстърски живот, държи на диетичното хранене, споделя грижите за сина си със своята бивша съпруга и честичко му се налага да изтърпява изблиците й на гняв по свой адрес. В оригинала "Kraftidioten" вражеският наркоклан се състои от сърби, тук са индианци, което е уместно спрямо преместената локация на историята и заснемането, а и осигурява част от комедийните епизоди във филма.
"Студено отмъщение" съвсем не е неотложен за гледане шедьовър. Лекият абсурдизъм и сродството с вече познати истории го спасяват от пропадане. Но ако обичате екшъните с голяма доза черен хумор и по-малко компютърно генерирани експлозии, този е добър избор.
