Не че непременно животът имитира изкуството, но понякога художествените произведения получават добавена стойност от действителността, без да са я предвиждали или търсили. Така е и с "Голда Меир: Желязната лейди на Израел" (с оригинално заглавие Golda) - нискобюджетна американско-британска копродукция с премиера на миналото "Берлинале" (февруари 2023), която излезе по световните кина през септември. На 7 октомври "Хамас" нападна Израел. На 8 октомври Израел официално обяви състояние на война; това се случва за пръв път от октомври 1973 г., когато протича Войната на Йом Кипур и събитията, описани във филма.
През ноември "Голда Меир" вече бе и на български екран в програмата на фестивала "Киномания". Сега филмът е в широко разпространение по кината, а краят на израелско-палестинския конфликт не се вижда. Извън историческите уроци, които могат да бъдат почерпани от продукцията на Ги Натив, най-забележителното в него е превъплъщението на Хелън Мирън в министър-председателката на Израел.
Подобно на Брадли Купър, който изигра Ленард Бърнстейн, изборът на британската актриса с руски корени бе атакуван заради това, че у нея няма и капка еврейска кръв. Но Мирън не е вчерашна. 78-годишната легенда от екрана и сцената, изиграла две английски кралици и една руска императрица, владее напълно, до магическо сливане, образа на още една историческа личност. Не само етнически, но и физически Мирън не се доближава до едрата, посивяла фигура и специфичните лицеви черти на Меир. Но след изтощителни 3.5-часови сесии за грим преди всеки снимачен ден (филмът има номинация "Оскар" за грим и прически), тя е неузнаваема. И не във външната прилика се крие феноменалната сила на нейното изпълнение, а в съчетанието от стоманена твърдост и човешка уязвимост, които тя придава на легендарната историческа личност. С малки жестове като това да си записва в тефтерче всеки загубен живот.
"Голда Меир" не е точно биографична драма, защото спестява по-голямата част от житейския път на героинята си (родена в Киев; израснала в САЩ; на 23 заминава със съпруга и сестра си за кибуц в Палестина; на 50 е сред 24-те души, които подписват Декларацията за създаването на държавата Израел). Давид Бен-Гурион я нарича "единствения мъж в кабинета ми", а скоро след края на Шестдневната война Голда е избрана за премиер, въпреки че няколко години по-рано се е оттеглила от активната политика заради диагнозата рак.
Сценарият на филма се фокусира върху кратък период от нейния личен и обществен живот: Войната на Йом Кипур, продължила три седмици, и разследването срещу Меир за грешни стратегически решения няколко месеца по-късно, след като е подала оставка (понеже никой не е пророк в собствената си страна). Филмът на Натив не е и военен епос; той представя нападението на Египет и Сирия и ответните удари на Израел предимно със звук зад кадър или с отрязък от черно-бели документални ленти от 70-те.
"Голда Меир" е кабинетна драма, разиграваща се основно на военни съвети в мрачни стаи, където болнавата, 75-годишна жена с изумителна твърдост взема решения вместо дузина генерали, докато пуши цигара от цигара. Драматургично филмът е скован и монотонен, малцина от актьорите получават поле за изява (изключая Мирън, която приковава погледа във всяка сцена), все пак някои интересни операторски решения вдъхват живот на кадрите.
Действието се оживява най-вече в разговорите й, по червения телефон и на живо, с все още младия тогава Хенри Кисинджър - добутал до 100 г. и починал скоро след премиерата на филма. В ролята е Лив Шрайбър и героят му хем демонстрира крепко приятелство с Голда, хем вяла подкрепа за Израел на фона на петролните интереси на САЩ. "Аз съм на първо място американец, на второ - държавен секретар, и на трето - евреин", казва й Кисинджър. "Хенри, нали знаеш, че тук четем от дясно наляво?", отвръща невъзмутимо Меир. Докато похапват борш, двамата разменят реплики и за катастрофалното участие на Русия в световната история, за Толстой и Достоевски ("страдание на всяка страница!"), за да ни припомнят с петдесет години закъснение, че зад всеки конфликт, малко или много, стоят интереси на Русия и САЩ.
Това е единственият игрив проблясък в свръхсериозния сюжет и диалог. Представа, саботирана от двата документални епизода с участието на истинската Голда Меир: с войниците в Синай, които й сервират кафе в порцеланова чаша, и при посещението на Ануар Садат през 1977 г., първото на арабски лидер изобщо в Израел. В тях Меир (истинската) демонстрира ярко, непочтително, искрящо чувство за хумор. На Мирън не е дадена възможност да изиграе този аспект от личността на героинята и тя прави, каквото може - че и отвъд - със сценария на Никълъс Мартин.
И тъй като малцина си спомнят Ингрид Бергман в тв филма от 1982 г., вероятно изпълнението на Хелън Мирън ще остане завинаги аналог на тази историческа фигура. Филмът, доминиран от нейното завладяващо превъплъщение, завършва с песен на най-прочутия еврейски бард Ленард Коен: написаната в годината на действието Who by Fire (тя е свързана и с празника Йом Кипур, и с войната от 1973 г., но това ви го оставям за домашно). А поуката за съвременниците е предимно отчайващото отсъствие на лидери с подобен дух, характер, воля, интелект днес.
YouTube
