"I Wanna Dance: Филмът за Уитни Хюстън" - така нашенският разпространител е избрал да адаптира на български заглавието на биографичния филм, кръстен на един от най-големите й хитове, I Wanna Dance With Somebody. Куцото заглавие донякъде подсказва какво очаква зрителя.
Уитни Хюстън (1963-2012) е една от ненадминатите легенди на популярната музика. Гласът й покорява няколко октави, от албумите й са продадени стотици милиони, а рекордът й за седем последователни песни под №1 в Billboard Top 100 не е подобрен. Има шест "Грами", две "Еми" и 28 рекорда на Гинес. Умира на 48, дрогирана, в хотелска вана. Позната история за възход и падение в света на рок славата, по каквито са създадени безброй музикални биографии. Много от тези филми са обичани и успешни от публиката, както бяха обичани и успешни и техните герои: само за последните четири години се появиха "Бохемска рапсодия", "Рокетмен", "Респект", "Елвис"...
10 години след смъртта на Хюстън е напълно очаквано и тя да се сдобие със собствен филм - досега са й посвещавани документални ленти и телевизионният "Уитни" на Анджела Басет. Съдържанието на продукцията е "напълно одобрено" от живите й близки, а сценарист е Антъни Макартън, който написа и беззъбия (за блясъка и разгула на Фреди) сюжет на "Бохемска рапсодия". Разбирай - трагедията, която се крие зад светлините на прожекторите, ще бъде сдъвкана до неузнаваемост, оперирана от конфликт и драматизъм.
Не че I Wanna Dance... на режисьорката Каси Лемънс е непоносимо лош. Задължително за отбелязване е превъплъщението на младата английска актриса Наоми Аки ("Star Wars: Възходът на Скайуокър") в образа на Уитни. На възрастта на певицата в ерата на най-големите й успехи, непомрачени още от наркотици и домашно насилие, тя успешно въплъщава енергията и свободолюбието й - макар че многобройните музикални изпълнения са на плейбек (кой би посмял да замести гласа на Хюстън?). Сюжетно филмът е най-убедителен в първите 15-20 от мъчителните си 146 минути, когато проследяваме отношенията на бъдещата звезда с родителите й и с гей приятелката й, по-късно асистентка, Робин. За разлика от други музиканти, издигнали се от социалното дъно, Уитни е дъщеря на Сиси Хюстън - беквокалистка на Елвис, Отис Рединг и Джими Хендрикс; Дион Уоруик й е братовчедка, Арета Франклин - кръстница. Започнала от църковния хор, Хюстън пее в клуб с майка си, когато я открива Клайв Дейвис от "Ариста" (Стенли Тучи в ролята). По това време тя вече се е появила и на кориците на няколко списания като модел (за това филмът не споменава).
Всяко величествено изпълнение, в което гласът на Уитни достига космически височини, се редува с епизод от живота й; но всичко е разказано толкова клиширано, сухо и уставно, сякаш е обложка на Greatest Hits. Единствените моменти, които извикват неподправена емоция у зрителя, са документалните възстановки на концертите й - на "Супербоул", на Американските музикални награди, на концерта за освобождаването на Мандела в ЮАР... Наркотиците, които я съсипват и убиват, присъстват периферно, Боби Браун не я бие, шефът на "Ариста" е готов да угоди на всеки неин каприз. Ясно е, че роднините са искали да почетат паметта й, всячески избягвайки жълтите заглавия за премеждията й приживе. Но са успели напълно да избегнат и шанса от нейното изключително музикално наследство да се роди достоен филм. Все пак, ако сте съвременници и фенове на Уитни, гледайте заради спомена за гласа й и заради сияйното изпълнение на Наоми Аки.
YouTube
