"Мигни два пъти" е странно добър за дебют на "непо бейби"*. Зоуи Кравиц, дъщерята на Лени, изигра Жената котка в последния "Батман" (2022), като преди това се отбеляза и в сериалите "Големи малки лъжи" и "Бивши гаджета"; във филми на Джордж Милър ("Лудият Макс: Пътят на яростта") и Стивън Содърбърг ("Кими")...
На 35 тя дебютира като режисьор и сценарист, поставяйки в главната роля своя годеник Чанинг Тейтъм. Шуробаджанащина, откъдето и да го погледнеш. Краткото резюме на "Мигни два пъти" на свой ред не звучи безбожно оригинално. И все пак... Кравиц е залята с море от суперлативи от световната критика, които и да са малко пресилени, не отменят факта: филмът е по-сполучлив, отколкото някой е очаквал. Най ми хареса определението на Indiewire, че "ако "Не се тревожи, скъпа" на Оливия Уайлд беше два пъти по-умен и три пъти по-забавен", щеше да е като него. В "Мигни два пъти" откриваме сродства и със скорошните "Менюто", "Стъкленият лук" и "Триъгълник на тъгата" - всички те ни казват, че ако затворим група непознати на лъскаво/екзотично място, това няма да свърши добре.
Освен това в елементите на жесток култ, практикуван зад благовидна повърхност, филмът носи лека прилика с Midsommar на Ари Астер (ако бе разпространен у нас, трябваше да е нещо като "Слънцестоене" или "Еньовден"), но най-вече с хоръра "Бягай" на Джордан Пийл, където расата беше в основата на преследването, а тук е полът. И тогава идват подобията с "Момиче с потенциал" на Емералд Фенел, само че разиграни в ключа на ужасите.
Аха, казвате си тук, не стига, че е с връзки, ами и се движи плътно в конюнктурата: такива сюжети се харчат добре след #MeToo. Подразбира се, че посланието на филма е феминистко. Но както е ставало дума вече - не е толкова важно дали ще избереш трептящо актуална тема, а как ще я защитиш. Никаква полза няма, ако облечеш съществено послание или така търсеното днес многообразие в калпав филм. Зоуи Кравиц се е справила и макар че финалът й отстъпва на останалото, "Мигни два пъти" остава въздействащ психологически трилър с няколко отлични актьорски изпълнения и впечатляваща употреба на близки планове. Всеки детайл в него - независимо дали е малинка в чаша шампанско, кал под ноктите, съобщение в социалните медии - е употребен с максимален ефект от камерата на Адам Нюпорт-Бера. Контрастни цветове, мрачен хумор, пищна сценография, тревожна музика са налице. Може да поспори доколко е задълбочен опитът за социална критика и сатира на света на богатите в тази история за техмилионер, който кани група жени на райския си остров. Изглежда че сценарият, създаден в сътрудничество с Е.Т. Файгенбаум, се вдъхновява от действителни събития: острова, където педофилът Джефри Епстайн е водил жертвите си (и съучастниците); наркотиците, които Бил Козби използвал, за да върши сексуалните си престъпления.
"Мигни два пъти" е като онези криминални романи, в които читателят/зрителят върви пред героите и отдавна знае кой е убиецът. Червените флагчета се веят на воля от самото начало. Още преди да се сблъска на парти с милионера Слейтър Кинг и да падне в капана му, сервитьорката и маникюристка Фрида (Наоми Аки, изиграла Уитни Хюстън в биографичния I Wanna Dance With Somebody) си пада по него независимо от тревожните детайли в биографията му. Намеците за хищническата мъжка природа валят от първата сцена. Преди героините да се усъмнят в луксозната си неочаквана ваканция, много преди блянът да се превърне в кошмар, ние знаем: и без Кравиц да ни разиграва сценки с постоянно изгубената запалка.
Наоми Аки е убедителна и органична в главната роля, но по-интересна е героинята, въплътена от Адриа Аржона - тя пък половинка на Джейсън Момоа, ако продължим с родствените връзки, - друга от пленените в рая. В островната групичка откриваме позабравени, но първокласни актьори като Джина Дейвис, Кайл Маклоклан, Крисчън Слейтър, Хейли Джоел Осмънт (порасналото дете-чудо от "Шесто чувство" на Шаямалан и "Изкуствен интелект" на Спилбърг). В роднинската афера се включва и Левон Хоук, синът на Ума Търман и Иън Хоук.
Филмът се възприема най-добре, ако не знаете нищо, макар че трейлърът разкрива немалко. Както и работното заглавие - Pussy Island, сменено все пак, защото режисьорката решила, че обижда женската аудитория. Да беше го оставила, би било проява на невиждан неконформизъм в днешен Холивуд. Сега филмът й смел не е: но достатъчно занимателен и обезпокоителен, да.
----
* деца на известни личности, които бързо изкачват кариерната стълбичка в шоубизнеса, идва от термина непотизъм
YouTube
