Слава богу, установи се тенденция българското кино да попоглежда и към литературата (по-често с добър резултат), а да не разчита само на собствените си сценарни напъни. След зрителския успех на адаптациите по Русков ("Възвишение") и Алек Попов ("Мисия Лондон") дойде ред да видим на екрана и творчеството на Захари Карабашлиев. "18% сиво" е неговият първи роман, самата книга е с "филмова" структура, движи се в ритъма на road movie по пътищата на Америка. Толкова по-странен - но не и изненадващ от финансова и културна гледна точка - е изборът на авторите на филма да преместят действието изцяло на Стария континент.
Зад екранизацията стои творческата фамилия Чучкови - Виктор-син режисира, Борислав е продуцент, а Виктор Чучков-баща пише музиката. Братята дебютираха преди 8 г. с "Тилт" - филм, по-успешен касово и медийно, отколкото естетически. Известни с протяжните си кастинги и дълъг творчески процес, в който стремежът е да се изпипа всеки детайл, така работят Чучкови и в "18% сиво". Това лишава филма от определен емоционален заряд, но за това по-късно.
За главната роля Виктор Чучков избира Руши Видинлиев, ярка поп звезда от краткотрайния възход на българския поп и рок в началото на XXI век, който после се "скри" в Ню Йорк да учи режисура. Напоследък го виждаме все по-често, но не на музикалната сцена, а в пълнометражни филми. Любопитен факт е, че те всички са също с литературна основа - Руши изигра първата си главна роля в "Цветът на хамелеона" (по "Цинкограф" на Владислав Тодоров), втората във "Времето е наше" (по "Разруха" на Владимир Зарев), а миналата година го видяхме и в "Снимка с Юки" (по едноименния разказ на Мирослав Пенков).
"18% сиво" се родее със "Снимка с Юки" по повече от една линия. Двете истории - и книжно, и филмово - са опит да се чуе историята на онези 2 милиона българи, които не обитават България, емигрантите. И там продуценти бяха братя Чучкови, и там заявката е филмът да говори на модерен европейски език, и там в центъра на разказа е една влюбена двойка с непреодолими различия.
В "18% сиво" космополитизмът е на буквално ниво - филмът е финансово подкрепен от пет държави (България, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия), а освен в тях снимки са протекли и във Великобритания и Унгария. Всичко това си има плюсове и минуси - от една страна, получила се е прилична "евро" продукция, заснета със самочувствие и добро владеене на занаята, с мащаб и без провинциална скромност, която да издава комплекси. Звукът е на ниво (стига вече с тия български филми, в които нищо не се чува.) От друга страна - във филма няма нещо неповторимо, оригинално, вдъхновено, което да те развълнува дълбоко; и като казвам "оригинално", нямам предвид битовата "българщина", която дефинира немалка част от родните продукции. Но усеща се известна стерилност и пресметливост, купешкото надмогва автентичното, макар че историята по замисъл е за пътуване към себе си, за справяне със загубата. Иначе казано, сивото в "18% сиво" идва в повече, не му достигат цвят и страст.
Руши Видинлиев се справя уверено, без да блести, с ролята на изпаднал фотограф, който запечатва случайни и куриозни образи по обратния път към сърцето си. Партнира му родената в България, но непозната на киното ни красавица от черногорски произход Доля Гавански (повече за нея в следващия печатен брой на "Сега"). В процеса на работа тя се е намесила и като съсценарист и копродуцент на филма, макар в началото братя Чучкови да са търсили само актриса. Интересен акцент е участието на Самуел Финци. Неговият епизод е заснет в Германия, където персонажът му живее със семейството си; там живее и постига своите кариерни успехи и истинският Санчо, а репликите му в диалога звучат досущ като изрезки от онова "скандално" интервю пред "Дойче веле", в което той казваше "не съм български актьор". Все пак е един от най-добрите български актьори и това проличава и в петте му минути екранно време.
В кастинга са включени и английски, немски, австрийски актьори; оператор е македонецът Ненад Бороевич, който снима в България вече близо двайсет години. Енергичният пиар обещава интерес към филма, присъдата на публиката предстои.
YouTube
