34 години след своя най-голям успех - спечелил 7 награди "Оскар", от които две личен актив - Кевин Костнър решава да изтанцува още един последен танц с вълци. Уестърн териториите са добре утъпкани от него през годините: на тема Дивия Запад е не само неговият опус магнум, а и предпоследният му режисьорски проект "Свободна територия" (2003); също и сериалът, който го популяризира сред младите зрители и го върна в "А" група - "Йелоустоун"...
Но изглежда за егото на Костнър актьорски успех не стига. Той реши да напусне "Йелоустоун" преди развръзката, да ипотекира свой имот в Калифорния и да вложи 38 милиона от джоба си в "Хоризонт: Американска сага - Глава 1". И филмът, който гледаме на екран от вчера, е само началото: вече е определена премиерната дата на "Глава 2" през август, а Костнър е решен да заснеме общо четири, макар че нито едно голямо студио не подкрепи сценария му. По скалата на лудостта тази скъпа екстравагантност напомня лебедовата песен на Копола "Мегалополис" - също като "Хоризонт" показан в Кан. И макар Костнър да е значително по-млад и в по-добра позиция в бизнеса, и за двата филма амбициите се оказват несъответни на възможностите: ако и да не са пълен естетически провал, то касовият крах им е в кърпа вързан.
Бедата с "Хоризонт: Американска сага - Глава 1" е именно сценарият, който нито едно студио не одобрило. С три режисьорски проекта зад гърба си, от които последният преди повече от двайсет години, Кевин Костнър очевидно пропуска разликата що е то филм и що е сериал. В епичната продължителност от 181 минути "Хоризонт" се усеща като първите три (много хлабаво свързани помежду си) епизода от тв поредица. Те нямат нито драматичното въздействие на "Опенхаймер", нито визуалния разкош на "Аватар: Природата на водата", които ни накараха да изтърпим подобни дължини през миналата година. Евентуално на стрийминг някой ден, със спирания, почивки и подхапване "американската сага" може да бъде изгледана, но на кино си е загуба на време.
(Не, сериозно, какво самочувствие трябва да имаш, за да направиш уестърн с 15 минути по-дълъг от "Имало едно време на Запад"? И да обещаеш още три такива?!)
Написан в сътрудничество с Джон Беърд и Марк Каздън, "Хоризонт" въвежда широка галерия от герои, като ги щрихира съвсем повърхностно. Повечето се появяват мимолетно, без да смогнат да предизвикат интереса или емпатията на зрителя. Някои са любопитни, никой не е запомнящ се. Самият Костнър, в по-силното си актьорско амплоа, е гвоздеят на програмата: негово участие е концентрирано в средния от трите часа на филма, с една ефектна престрелка и напълно немотивирани други житейски избори.
Повечето от останалите присъстващи, начело със Сиена Милър ("Анатомия на един скандал") и Сам Уортингтън ("Аватар"), така и не успяват да ни убедят, че си заслужава да проследим съдбите им и в следващите епизоди. Филмът е проблематичен и от идеологическа гледна точка. Костнър бе сред първите, които дадоха глас на коренното население на Америка в "Танцуващият с вълци". Тук той разказва изцяло от позицията на американския империализъм от средата на 19-и век. Първите сцени на "Хоризонт" са посветени на среднощно мародерство, при което апачите опустошават лагера на бели заселници и избиват голяма част от тях. Колкото и да се опитва след това да покаже нюанси в образите на индианците и че не всички до един са агресивни диваци, авторът вече е задал тона. Това е история за завладяването на Запада с кръв, пот и сълзи: какво от туй, че част от него са изконни територии на коренното население? В заселническите общности се мяркат мимоходом и чернокожи, дори азиатци, но не изглежда Костнър да има интерес към изобразяването на тези персонажи извън задължителната квота за "присъствие".
Заснет бавно, разлято и с щедра камера от оператора Джей Майкъл Муро, тук-там с неоправдани изблици на графично насилие, на "Хоризонт" не му липсва размах, но му липсва дълбочина. Той взема на въоръжение клишетата за уестърна, но е фрагментарен, накъсан, без силен драматизъм, без да се доближи до иконографията на добрите в жанра. Претенциозната, гръмка музика на Джон Дебни не помага. Не мога да се сетя нито една положителна страна на този филм извън актьорското изпълнение на самия Костнър и величествените северноамерикански пейзажи. Уестърнът е бил обявяван за мъртъв многократно, но тук той със сигурност е в клинична смърт.
"Хоризонт: Американска сага - Глава 1" завършва с ефектно монтиран трейлър на следващата част, търговски трик отново от сериалите, който ни доказва: не само е умрял, ами и ще се изправи като зомби.